— Господи, мисля, че ще се разплача — пошепна трогнато Джорджи. — Габи е красива като картинка.
Майлс беше онемял от възхищение. Натаниъл бе успял да я разубеди и тя не носеше роклята с черните панделки. Сватбената й одежда беше бледосива, отворена отпред, за да разкрие фуста от брюкселска дантела. Косата й беше вдигната на темето и увита със сребърна лента, обсипана с перли. Перли красяха съвършената шия и китките, а кремавата бледност на лицето й създаваше замайващ контраст с тъмните очи и червените коси.
Натаниъл трепереше с цялото си тяло. Дали някога щеше да свикне с нея и да престане да се задъхва, щом я види? Тя го дари с една от обичайните си криви усмивки, очите й блеснаха и той разбра, че магията й никога няма да загуби власт над него.
— С този пръстен ставам твой съпруг… — поде отец Адисън. Джейк моментално протегна ръка. Баща му взе пръстена от потната му длан и разроши косата му. Габи му намигна весело, Джейк стисна едното си око и смръщи носле, за да го направи като нея.
— Уважавам те с моето тяло…
Ръката на Габриел затрепери, пръстите й стиснаха неговите, погледите им се сляха.
Джорджи престана да се бори и захълца с удоволствие в кърпичката си, даже Майлс запримигва често-често. Магнетичната притегателна сила между мъжа и жената пред олтара се долавяше физически в утихналата църква.
Свещеникът благослови новобрачните, органистът засвири и лорд и лейди Прайд влязоха в сакристията, за да се запишат в църковния регистър.
— Джейк, трябва да свършиш нещо за мен — каза Натаниъл, — по първо да намеря отнякъде лист хартия… О, благодаря. — Той пое листа и перото, които му подаде викарият, и бързо написа няколко думи. — Занеси това на управителя мистър Стюарт. Той беше в църквата, но сега сигурно е отвън и чака излизането ни. Ще го намериш ли?
Джейк кимна тържествено, грабна бележката и хукна навън.
— За какво става въпрос? — Габриел се подписа в главната книга и отстъпи настрана. Сега беше ред на Натаниъл.
— Не очаквах да дойдат толкова хора — обясни той. — Смятам, че е редно да отворим някоя и друга бъчвичка. Стюарт трябва да се погрижи хората от селото да се съберат в „Червения лъв“ и да пият за здравето на лорд и лейди Прайд.
Габриел се усмихна зарадвано. Още когато бяха излезли с лодката, бе открила един друг Натаниъл в ролята на земевладелец — роля, която той изпълняваше с удоволствие и съвсем естествено. А арендаторите, полските работници и всички селяни бяха привързани към своя лорд и му служеха вярно.
Двамата излязоха навън и веднага бяха обкръжени от тълпа поздравяващи. Жените се кланяха, мъжете въртяха шапките си в ръце и смутено произнасяха пожелания за щастие, майките енергично бутаха напред плахите си деца.
Всичко това придаваше на венчавката тържественост и окончателност, за които Габриел не беше вярвала, че ги желае или че има нужда от тях. Въпреки това публичното признание я изпълни с дълбока благодарност. Едва сега се почувства наистина съпруга на Натаниъл Прайд. Миналото, изпълнено с измами и страх, бе останало зад гърба й. От днес нататък щеше да бъде само съпруга и майка.
Ако можеше да прочете мислите й, Талейран сигурно щеше да се изсмее.
— Време за меден месец — пошепна тя, когато множеството се раздели и двамата с Натаниъл излязоха от църковния двор.
— Точно така — кимна лорд Прайд, ръката му се плъзна по гърба й и я улови здраво за дупето.
— Престани! — изсъска тя. — Всички ни гледат! — Направи голяма крачка напред, но ръката му упорито я последва.
— Какво от това? Сега си ми законна съпруга и мога да правя с теб, каквото си искам… и където си искам. — Той се усмихна с такова самодоволство, че Габриел избухна в луд смях.
— Защо имам чувството, че нашите домакини не искат и да знаят за нас? — попита Майлс.
— Най-добре е да идем в Лимингтън и да похапнем — кимна Саймън и се огледа търсещо. — Къде е Джейк? А, ето го. — Посегна и хвана за ръкава момченцето, което мина покрай тях с важна физиономия. — Искаш ли да дойдеш с нас в Лимингтън, Джейк?
— С Габи и татко?
Джорджи поклати глава.
— Не, само с нас.
Джейк се намръщи подозрително. Татко му и Габи се отдалечаваха бързо, вървяха съвсем близо един до друг. Това му напомни как бе нахлул в стаята на Габи и ги бе видял да се целуват. Бузките му пламнаха и той кимна.
— Да, с удоволствие. Ако татко няма нищо против.
— Не се притеснявай за татко си — отвърна весело кръстникът му и го улови за ръка. — Съмнявам се, че в момента баща ти е в състояние да мисли за нещо друго, освен за съпругата си.