Тази нощ — за първи път от много месеци насам — отново я споходи старият кошмар.
Натаниъл я прегърна утешително, приглади влажните й коси от челото и я остави да се наплаче. Тялото й беше като опъната струна в ръцете му. Тя се вкопчи в него, треперейки в овлажнялата от пот нощница и той не знаеше как да я утеши. Само я притискаше до себе си и се опитваше да й предаде част от топлината на собственото си тяло, от равномерното биене на сърцето си. Спомни си, че следобед беше усетил у нея някакво напрежение, съпроводено с неясна тъга, и приписа кошмара на спомените от детството, на неизживения ужас от загубата.
Когато сълзите й пресъхнаха, той свали мократа нощница и внимателно подсуши тялото й. Габриел приемаше грижите му, скрила с ръка подутите си очи, сякаш пламъчето на свещта й причиняваше болка. Натаниъл внимателно отмести ръката й, изми очите й и обсипа с леки целувки носа, бузите и устата й, докато ръцете му бавно масажираха и лекуваха тялото й, за да прогонят демоните по единствения начин, който познаваше. Постепенно тя се отпусна, сгуши се благодарно в него и почерпи нови сили и кураж от нежността му, която даваше много повече, отколкото вземаше.
След две седмици Натаниъл спря конете пред внушителна къща на Бъртън стрийт.
— Утре ще отида при Татърсел и ще ти купя някакво превозно средство — каза той на Габриел, докато й помагаше да слезе. — Искаш ли висока двуколка?
— Не, предпочитам солиден файтон с два коня — отговори с усмивка тя, стъпи на тротоара и огледа с интерес впечатляващата фасада на Прайд хаус. — Имате чудесна къща, милорд.
— Надявам се вътрешността също да намери одобрението ви, милейди. — Той се поклони и й подаде ръка, за да изкачат стълбите. Вратата се отвори още преди да стигнат до нея и гордо усмихващият се Бъртрам ги посрещна с добре дошли. Мисис Бейли ги поздрави във фоайето със забележката, че си е позволила да назначи двама прислужници и три момичета. Искала да наеме и готвачка, но решила, че милейди ще предпочете да я избере сама. От агенцията обещали да изпратят подходящи кандидатки веднага щом лейди Прайд си почине от пътуването.
— Утре сутринта това ще е първата ми работа, мисис Бейли — обеща Габриел, докато се оглеждаше любопитно. Красив дървен парапет, полиран до блясък, блестящ мраморен под, искрящи полилеи… — Справили сте се отлично, наистина. Всичко блести от чистота.
Мисис Бейли се усмихна доволно.
— Разбрах, че мис Примър и бавачката ще пристигнат тази вечер с мастър Джейк, милейди?
— Да, мисля, че след няколко часа ще са тук. Пощенската карета не може да се мери с ландауера на лорд Прайд. — Габриел изгледа дяволито съпруга си. — Или, по-точно казано, с качествата на негово благородие. — Докато пътуваха към Лондон, двамата се състезаваха кой умее да управлява по-добре коне и се сменяха на всяка пощенска станция. Натаниъл спечели убедително и Габриел не се сърдеше — съпругът й наистина се справяше съвършено.
— Искате ли да видите детската стая и помещенията за мис Примър и бавачката, милейди? Убедена съм, че всичко е наред, но предполагам, че мастър Джейк ще е уморен, бавачката ще страда от поредния пристъп на ревматизъм след теснотията в пощенската карета, а бедната мис Примър ще е с главоболие.
Някога Натаниъл щеше да отбележи хапливо, че е дал на сина си и придружителките му най-удобното транспортно средство, което притежава, и че трябва да са благодарни, но сега само се усмихна и рече:
— Предоставям на теб да огледаш помещенията, Габриел. Аз имам работа в обора.
— Не забравяй, че сме канени на вечеря у семейство Ванбруг — напомни му тя и се обърна отново към мисис Бейли: — Хайде, разведете ме и ще видим какво още може да се направи.
Джейк и спътниците му пристигнаха след около три часа. Къщата беше напълно готова да посрещне възбудения и раздразнителен син на господаря, изтощената, но смело страдаща мис Примър и стенещата бавачка.
— Какво щастие, че ще вечеряме навън — заяви с въздишка Натаниъл, докато следеше безкрайния поток от чанти и куфари, който се точеше нагоре по стълбите. — Възможно ли е едно единствено дете да пътува с толкова багаж?
Две деца не се нуждаят от повече багаж, помисли си Габриел, но се въздържа да му го каже.
— Отивам да се преоблека за вечеря. Моля те, иди за малко в детската стая. Някой трябва да укроти раздразнителността на Джейк. Тази вечер мис Примър и бавачката няма да са в състояние да се справят с него.