Натаниъл неволно се наслади на гъвкавите извивки на тялото й, не пропусна да отбележи отражението на огъня в червената коса, стегнатите хълбоци, тънката талия, подчертана от фината материя на утринната рокля.
Не, Габриел нямаше нищо общо с писмото, пристигнало при Саймън.
Добре познатото пулсиране на чувствено желание между бедрата прогони всички съмнения и подозрения.
Той направи крачка към нея, уви ръка около кръста й и я преви върху протегнатото си бедро, докато със свободната си ръка очерта извивката на гърба й под роклята. Вдигна бавно мекия материал, разголи сантиметър по сантиметър дългите й крака, добре оформените колена, гладките, твърди бедра, бледата плът над ръба на чорапите.
Габриел не направи опит да се надигне, а се отпусна в здравата хватка на ръката му, наслади се на твърдостта на обвитото в дивечова кожа бедро под корема й. Ръката му се плъзна под дантелата на панталонките й и тя потръпна от радостно очакване, когато пръстите му внимателно се плъзнаха във влажната гънка между бедрата й и започнаха да я изследват във възбуждащ танц на еротични интимности.
— По този начин никога няма да намеря готвачка — промърмори тя в отчаян опит да се спаси от бързото пропадане в кратера на чувствеността. Натаниъл дръпна ръката си и я плесна по дупето.
— Това не беше подходяща реакция при тези обстоятелства, жено. — Свали полата й и я освободи от хватката си. Габриел се изправи. Бузите й бяха зачервени, очите святкаха.
— Това не беше подходящо държание при тези обстоятелства. — Тя направи широк жест към салона. — Всеки момент можеше да влезе някой.
Ако се съдеше по самодоволната му усмивка, тази представа го забавляваше.
— Не чух нито думичка на протест, скъпа.
— Да, прав си, аз не протестирах — отвърна тя с привидно примирение. — За съжаление ти си моята слабост.
Усмивката му стана още по-широка.
— Ще заключа вратата, за да завърша онова, което започнах, без да се страхуваш от прекъсвания. — Той и изпълни думите си и се облегна на вратата, като я измерваше с присвити очи.
— Какво чакаш? — попита задавено тя.
— Опитвам се да реша къде точно те искам — отговори той.
Габриел огледа помещението и мебелите, които бяха на разположение. Играта я увлече и тя забрави страха си.
— На шезлонга? — предложи с надежда тя. Натаниъл поклати глава. — На масата? — Ново поклащане на главата. А какво ще кажеш за креслото?
— Може би — отговори бавно той и се отблъсна от вратата. С бързо, умело движение я сложи върху облегалката на едно кресло с гръб към себе си.
— Трябваше да се сетя — промърмори Габриел, заровила лице в мекото кадифе, и в гласа й звъняха смях и възбуда. — Пак искаш да властваш.
— Може би — отговори той, вдигна полите й над главата и свали дантелените панталонки. — Удобно ли ти е така?
— О, разбира се — увери го тя и намести коленете си, за да има по-добра опора.
Ръката му се плъзна във възбуждаща милувка по бедрата й, повтори сладките интимности отпреди и тя забрави смеха си, когато двамата потънаха в замайващия свят на страстта.
Той проникна с дълбок тласък в тялото й и тя посегна зад себе си, копнееща да го приеме изцяло в себе си и да се слее в едно цяло с него. Пръстите му се забиха почти болезнено в хълбоците й и това изразяваше собствената му потребност от пълно удовлетворение. Тялото й беше негово. Ритмичното пулсиране дълбоко в нея се засили бързо, докато зад спуснатите й клепачи затанцуваха червени светкавици. Натаниъл бе сложил едната си ръка на тила й, другата я милваше, възбуждаше чувствителната пъпка между бедрата й, докато Габриел стигна до върха на насладата, вълната на прекрасна сладка болка се затвори над главата й и я накара да се самозабрави. Някъде отдалеч чу собствените си викове, Натаниъл я натисна по-силно в кадифената облегалка и задуши хълцането й. Ръцете му обхванаха гърдите й и той падна върху нея, за да преживее собствената си експлозия и да излее горещото си семе.
— Велики боже! — Натаниъл се надигна бавно и Габриел потръпна от внезапния студ върху кожата си. Той се отдели от нея и нежно плъзна ръка по гърба й.
Габриел изохка изтощено.
— Кажи ми, че днес е понеделник, единайсет сутринта — помоли със слаб глас тя и се зае с треперещи ръце да оправя дрехите си, за да се върне към действителността.
— Така е. — Натаниъл вдигна панталона си и го закопча. — Какво толкова има у теб, та ме подлудява? — Поклати объркано глава. — Дяволска жена — прошепна той в напразен опит да отговори на въпроса си.
— Не мисля — заяви Габриел и се огледа в огледалото над камината. — Погледни само косите ми! Прическата ми е напълно развалена. Как ще се покажа навън в този вид?