— Историята започва с човека, когото ти познаваш под името „Черния заек“…
След няколко минути историята бе разказана и тишината в слабо осветената, задушна кабина тежеше от думи и емоции.
— Ти си ме използвала — проговори най-сетне Натаниъл. Още от първия момент на познанството ни си ме използвала. Даже любовният дар, даже когато ми се закле във вярност… всичко. Винаги си ме използвала.
Габриел сведе глава. Нямаше думи за защита. Той казваше истината.
— Да — отговори тихо тя. — Ти имаш право да виждаш нещата по този начин. Но можеш да погледнеш и от другата страна. Аз съм — бях — обещала вярност на Талейран, на паметта на Гийом… а сега на теб. Опитах се да намеря начин да ги обединя.
Тя вдигна глава и срещна погледа му, горящ от болка и горчивина.
— Натаниъл, и двамата сме шпиони. Това е мръсен занаят… но необходим. И двамата го знаем. Направих онова, което смятах за правилно.
Той отвори уста да отговори, но тишината изведнъж бе прорязана от гръм на мускети. Последва силен трясък, после нова серия изстрели. Рибарската лодка се разтресе, откъм палубата се чу болезнен вик.
Натаниъл светкавично измъкна пистолета си и се втурна към изхода.
— Фуше! — пошепна Габриел. Колко време беше спала? Дали вече бяха напуснали защитеното устие на Солент? В главата й се появи ужасното прозрение, че въпреки всички усилия мисията й бе претърпяла провал. Ако не беше заспала, щеше да предупреди навреме Натаниъл и капитана. Изтощението й беше толкова силно, че сигурно бе спала с часове. Защо Натаниъл не я бе събудил? Колко време беше седял насреща й, кипящ от гняв, докато корабчето се носеше право в ръцете на врага?
Както обикновено, тя носеше пистолета си в джоба на костюма за езда и моментално последва Натаниъл към палубата. Сцената горе беше кошмарна. Дан и хората му лежаха на купчина до релинга, а корабчето гъмжеше от облечени в черно фигури, въоръжени с блестящи ножове.
Френският кораб беше съвсем близо до „Кърли“, двата съда бяха свързани с въжета. Защо всичко бе станало толкова бързо? Вероятно бяха изникнали внезапно от мрака и залпът от мускети бе стреснал моряците на „Кърли“. Натаниъл изскочи на палубата, пистолетът му гръмна и един от полицаите на Фуше се свлече на дъските с болезнен вик. Веднага след това Натаниъл извади ножа си и се хвърли срещу нападателите. Ножът му улучваше безпогрешно ръце и крака, а движенията му се отличаваха с грацията на танцьор и умението на воин.
Габриел също даде изстрел и обезвреди още един нападател. После посегна към една счупена дъска и я стовари с все сила по главата на един от мъжете, които се бяха скупчили около Натаниъл. Ала противниците бяха твърде много. Никой от двамата нямаше време да презареди пистолета си.
Габриел се отбраняваше ожесточено, но двама мъже с начернени лица успяха да я надвият. Тя размахваше юмруци като обезумяла, заби лакът в корема на мъжа, който я държеше отзад, но не постигна нищо. Други двама извиха ръцете и на гърба и ги вдигнаха високо, докато от устата й се изтръгна болезнен вик.
Като чу писъка й, Натаниъл се обърна светкавично. Един от мъжете около него се възползва от този миг на невнимание и стовари дулото на мускета си върху главата му.
Натаниъл изохка и се свлече на дъските. Мъжът го изрита в корема, но той не помръдна.
— Натаниъл! — изпищя Габриел и понечи да се втурне към него, но мъжете я държаха здраво. Тя ги обсипа с проклятия, нарече ги с всички грозни думи, които знаеше, сляпа и глуха за всичко около себе си. Натаниъл продължаваше да лежи неподвижен — ами ако го бяха убили?
Един от полицаите я накара да замълчи с брутален удар през устата и тя вкуси кръвта от напуканите си устни. След това я завлякоха под палубата. Изритаха Натаниъл надолу по стълбичката и тя отново изпищя гневно, ала не беше в състояние да се възпротиви, когато я вързаха. Те вързаха ръцете й на гърба и я хвърлиха на пода. Направиха същото и с Натаниъл, докато тя лежеше наблизо и гледаше, и тя почерпи малко утеха от мисълта, че нямаше да полагат толкова усилия, ако той беше мъртъв.
Докато облечените в черно фигури вършеха работата си, тя се вслушваше в разговорите им. Смятаха да оставят четирима души на борда на „Кърли“ и да се насочат към пристанището на Шербург. Собственият им кораб с името „Света Елиза“ ще продължи да кръстосва по линията на френското крайбрежие в търсене на други кораби от списъка на Фуше.
Габриел стисна здраво зъби и остана напълно неподвижна, дори когато на излизане от кабината няколко мъже изритаха безжизненото тяло на Натаниъл. Главата й беше напълно ясна. Щом на борда щяха да останат само четирима полицаи, те имаха шанс да се спасят с изненадваща атака. Колко от хората на Дан бяха още живи? Сигурно и те бяха вързани. Ако можеше някак си да ги освободи…