Габриел лежеше по гръб до масата, Натаниъл беше на около три метра разстояние от нея, обърнат на една страна. Въжетата, които стягаха китките му, бяха дебели и здрави — много по-яки от тези около нейните ръце. Тя имаше достатъчно място да трие китките си една в друга, макар че не беше достатъчно да изтегли едната си ръка.
Натаниъл простена и сърцето й направи огромен скок. Той беше още жив, но когато тихо извика името му, не получи отговор.
Тя обърна глава и погледът й улови нещо блестящо под масата. Трябваше й цяла минута, докато разбере какво е. Чашата, която Натаниъл беше хвърлил на пода в яростта си. До желязната скоба на самата лежеше едно доста голямо парче.
Сърцето й заби силно, кръвта запулсира в слепоочията й. Счупено стъкло, парчета — остри, режещи парчета. Само да се добере до тях… какво откритие…
Тя втренчи поглед в блещукащото стъкло, запомни местоположението му и се претърколи внимателно към него. После се обърна така, че гърбът и ръцете й да са обърнати към стъклото. Краката на масата й пречеха да се приближи повече, но тя протегна вързаните си ръце колкото може повече назад, без да обръща внимание на мъчителната болка в раменете.
Нищо не стана! Пръстите й напразно опипваха в мръсотията и праха под масата. Ала не можеше да си позволи да се откаже още след първия опит. Изтегли колене към гърдите, сви се на кълбо и успя да се мушне между краката на масата. Този път пръстите й напипаха нещо остро и тя нададе вик от болка, който бързо премина в триумфално охкане.
Внимателно, много внимателно пръстите й се сключиха около парчето стъкло. Не биваше да го изпуска, но не можеше и да го хване здраво, без да разреже ръцете си — още имаше нужда от тях!
Най-сетне се измъкна изпод масата и се протегна с въздишка на облекчение, като държеше ръцете си колкото може по-далече от тялото.
Сега трябваше да стигне до Натаниъл. Но не можеше да се претърколи по гръб, без да се нарани със стъклото. Отново сви колене и заподскача по пода, докато се озова в близост до Натаниъл. Сега трябваше да се обърне с гръб към него.
Присви очи, вдигна се от пода, доколкото можеше, и стегна дупето си. Хвърли се устремно напред и стигна до целта. Най-сетне лежеше гръб в гръб с Натаниъл.
По-нататък. Плъзна пръст по ръба на стъклото, докато намери най-острото място и започна да опипва, докато намери въжето около китките на Натаниъл. Въпреки влажния студ в кабината, на челото й изби пот. Пак й се гадеше, но този път по-скоро от страх, отколкото от бременността.
От палубата проехтя болезнен вик, после още един. Габриел пое дълбоко въздух. Не искаше да мисли за онова, което ставаше на борда на „Кърли“. Трябваше да се концентрира.
Стисна зъби и започна да реже въжето около китките на Натаниъл. Но по този начин щеше да трае твърде дълго. Тя захапа подутата си устна и ускори движенията си. Ръцете й скоро се разкървавиха и лепкавото усещане й причини ново гадене. Нейната кръв ли беше това или на Натаниъл? Нямаше как да разбере.
Тя спря и шумно пое въздух, опитвайки се да успокои дишането си и да се пребори със сковаващия страх.
— Продължавай, Габриел. — Гласът на Натаниъл беше съвсем спокоен и твърд, но така я стресна в тишината на малката кабина, че тя изписка.
— Не исках да се събудиш, преди да свърша — прошепна тя и навлажни с език пресъхналите си устни. — Страх ме е, че ти причинявам болка.
— Продължавай — повтори той все така спокойно. — Ще държа китките си колкото може по-далеч една от друга.
— Ами ако прережа някоя вена?
— Няма.
В гласа му имаше такава непоколебимост, че тя преодоля страха си и продължи да реже въпреки кръвта, която се стичаше по пръстите й.
— Много добре — каза след малко Натаниъл. — Почти успя. Усещам как въжето се къса.
— О, божичко! — пошепна Габриел. Раменните й мускули пулсираха болезнено, китките бяха изтръпнали от напрежение, а в пръстите не беше останало никакво чувство и тя се боеше, че ще изпусне въжето. Отново затвори очи, за да се концентрира. Сега не биваше да мисли за нищо друго, освен за въжето, което се късаше конче по конче.
Най-сетне успя. Въжето бе прерязано.
— Браво на теб — изохка Натаниъл и седна. Ръцете му бяха целите в кръв, но той не им обърна внимание и се придвижи до пътната си чанта. Габриел беше твърде изтощена, за да се обърне и да види какво правеше той. В чантата имаше дълъг нож, скрит в калъф. Натаниъл го извади и с един-единствен замах преряза въжето около глезените си. След това коленичи до Габриел.