— Не мърдай.
Освободи китките й и тя въздъхна с бездънно облекчение. Премести ръцете си отпред, раздвижи скованите пръсти и разтри внимателно китките си.
— Господи, ти кървиш като заклано животно — прошепна ужасено тя, когато той преряза въжето, стягащо краката й.
— Тогава ме превържи — предложи с усмивка той. — В чантата има кърпи.
Габриел извади две и ги уви здраво около издрасканите му китки.
— На борда има само четирима полицаи. Моля те, сложи пръст върху възела, за да го стегна по-здраво.
— Само четирима? Сигурна ли си?
— Чух ги да си говорят… Хайде сега да вържем и другия възел… така, като начало е достатъчно. — Тя вдигна поглед към лицето му. — Ритаха те в корема, докато беше в безсъзнание.
— Усещам го — промърмори мрачно Натаниъл. Наведе се над чантата си и извади още един нож като този, който стискаше в десницата си.
— Мисля, че са те научили да си служиш с тези неща. — Това не беше въпрос, а твърдение.
— Да. Знам как да си служа и с гарота — добави тя, като видя, че той извади от раницата парче въже с две оловни топки по краищата. Не му каза, че никога не е използвала тези оръжия извън залата за тренировки.
Натаниъл кимна и й подаде ножа.
— Ще се опитам да се справя с онези на палубата. А ти легни на пода, сякаш все още си вързана, и започни да пищиш. Той се скри в тъмния ъгъл до вратата. Въжето с оловни топки висеше спокойно в ръцете му.
Габриел се сви на кълбо на пода, обърна лице към вратата и мушна крака под масата, за да не видят свободните й крака. Щом се настани удобно, нададе висок, пронизителен вик и така запищя за помощ, че гредите над главата й се разтрепериха.
На палубата затрополиха стъпки, някой отвори люка и кабината се изпълни със сивата светлина на утрото. Май сме опасно близо до френското крайбрежие, каза си Габриел и отново изпищя.
По стълбичката слезе намръщен здравеняк.
— Какво си се разпищяла, мръснице? Веднага престани! — Той се хвърли към нея с вдигнати юмруци.
Натаниъл метна светкавично въжето, мъжът падна възнак и се хвана за гърлото. Натаниъл го довърши с добре прицелен удар.
— Ей, Жак… какво става долу? — изрева груб глас в отвора. Габриел изпищя сърцераздирателно. Още един полицай слезе по стълбичката, но когато стъпи на пода на кабината, разбра, че нещо не е наред. Обърна се, посрещна удара на Натаниъл и рухна на дъските, без повече да гъкне.
Натаниъл изкачи на един дъх стълбичката с нож в ръка. Габриел го следваше по петите. Утринният въздух, студен и солен, прочисти главата й и предизвика адски болки в подутата устна.
Мъжът на кормилото изрева предупредително, но Натаниъл прекоси палубата с няколко огромни скока и се хвърли върху него. Французинът извади ножа си, другарят му изскочи иззад голямото платно. Той не видя Габриел, който му подложи крак и го просна на палубата.
Сега би трябвало да използва ножа си. О, по дяволите! Шпионажът беше мръсна работа. Тя грабна една абордажна кука от близката ролка въжета и с все сила цапна по рамото мъжа, който се опитваше да се изправи.
— Това беше добре! — При вида на безжизнената фигура на лицето й се появи мрачна усмивка. Размахвайки куката като викингски боздуган, тя хукна към двамата мъже, които се бореха до кормилото.
Противникът на Натаниъл беше с гръб към нея и Габриел светкавично стовари куката върху рамото му. Очевидно му счупи кост, защото той нададе пронизителен вик и рухна на дъските.
Натаниъл го погледна, после вдигна глава към Габриел.
— Както виждам, успяла си да се справиш и с другия.
— Да, но не е мъртъв. Не може да съм го убила. — Тя приглади разрешената си коса от челото. Очите й, обкръжени от черни сенки, бяха дълбоко хлътнали, лицето изглеждаше смъртнобледо. Натаниъл разбра, че никога не я беше обичал толкова силно, колкото в този миг. И най-сетне я разбираше. Беше проникнал до истинската й същност.
На лицето му изгря усмивка.
— Ти си борческа натура, нали, Габриел?
— Боря се за онова, в което вярвам — отговори просто тя. Боря се за онези, които обичам… но всички начини, които знам.
Тя го погледна пронизващо и погледът й го помоли за разбиране. Той кимна утвърдително и нареди строго:
— Виж какво можеш да направиш за Дан и другите. Аз ще променя курса. Може да имам нужда от помощта ти за голямото платно.
Габриел го остави да се оправя с кормилото и се запъти към релинга, където бяха вързани Дан и двама моряци, с огромни парцали в устата. Дан имаше рана на челото, другарят му, хлапак на не повече от седемнайсет години, висеше в безсъзнание на въжетата си, а третият беше със счупена ръка и костта стърчеше от плътта.