— Повикай Джейк — нареди тя. — А докторът със сигурност ще оцени високо чашка коняк или вино… Нали трябва да пиете за здравето на най-новите граждани на земята. — Тя вдигна критично едната си вежда, за да напомни на Натаниъл за задълженията му.
Той изпълни, каквото му бе заповядано. Докторът се настани удобно до прозореца и напълни чашата си с отличния коняк, донесен от съседната спалня.
Когато баща му влезе в учебната стая. Джейк скочи.
— Милорд? — Прими захвърли гергефа си и също стана. Бледосините й очи святкаха развълнувано и страхливо.
— Всичко е наред — усмихна се Натаниъл. — Ела, Джейк. Габриел те чака. — Протегна ръка и детето хукна към него.
— О, милорд! Какво е… какво е…?
Въпросът остана без отговор. Натаниъл бързо излезе от стаята за ръка с подскачащото момче.
Когато наближиха апартамента на кралицата, Джейк пусна ръката на баща си и профуча като вихър през вратата.
— Габи…
Изведнъж спря и погледна страхопочтително към леглото.
— Ама ти си родила две бебета — установи той, повече стъписан, отколкото зарадван.
— Да, това наистина беше изненада — съгласи се с усмивка Габриел.
— Ела да се запознаеш с братчето и сестричето си.
Джейк се приближи предпазливо и погледна във вързопчетата от пелени, които Габриел държеше в двете си ръце.
— Кой е кой?
— Това е сестра ти. — Габриел посочи вързопчето в лявата си ръка. — А това е брат ти.
Джейк огледа двете сбръчкани личица и кимна мъдро.
— Значи по едно от двете.
— Съвсем правилно. — Баща му също се наведе над бебетата. — Но не ме питай как ще ги различаваме, когато са увити като пашкули.
— Много е просто — заяви Габриел с чувство за превъзходство. — Сестричката на Джейк има къдрица на челцето.
— А другото изобщо няма коса — засмя се Джейк и приседна на леглото. — Ще ми дадеш ли да го подържа?
Габриел му подаде братчето и се засмя, когато Джейк се опита да го настани удобно в свивката на лакътя си като нея.
— Я виж ти! Идват ни гости! — Натаниъл отиде до прозореца, който стоеше отворена, за да влиза меката топлина на юлската вечер. По входната алея трополеше карета.
— Сигурно е Джорджи — отговори Габриел, докато си играеше с мъничките пръстчета на дъщеря си.
— Откъде може да знае, че си родила?
Габриел отново се усмихна с чувство за превъзходство и погъделичка бебето под брадичката.
— Ние винаги усещаме, когато с другия се случват важни неща. Странно е, но е истина.
— Довела е и лейди Дьован — съобщи Натаниъл с примирение и се издаде навън, за да вижда по-добре. — Предполагам, че Майлс, Саймън и лорд Дьован също са тук.
Габриел се ухили с разбиране.
— Лорд Дьован вероятно не е с тях. Той не се въодушевява особено от бебета. Но Майлс и Саймън със сигурност са тук.
Натаниъл взе бебето от ръцете на Джейк и заповяда:
— Тичай долу. Джейк, поздрави лорд и лейди Ванбруг с добре дошли в дома ни и ги доведи тук.
Джейк примигна изненадано. Нова и много важна задача. Погледна вързопчето, което беше негов брат и кимна.
— Да, татко. А може ли да им кажа, че си имаме две бебета? — И се изнесе бързо през вратата, без да дочака отговора на Натаниъл.
— Искам да подържа и момиченцето — каза гордият баща и очите му светнаха.
Габриел му подаде и другото бебе и се отпусна изтощено на възглавниците. Гордостта и радостта на Натаниъл всъщност не биваше да я изненадват, но докато го гледаше как стои до прозореца с двете бебета в ръце, готов да ги представи на първите им почитатели, очите й се напълниха с радостни сълзи.
— Габи… — Джорджи буквално нахлу в стаята. — Добре ли мина всичко? Толкова ме беше страх за теб! — Тя обсипа братовчедка си с целувки, без изобщо да погледне Натаниъл и двете бебета в ръцете му. — Я се виж — произнесе тя между смях и сълзи. — Не изглеждаш по-изтощена, отколкото след дълъг лов.
Габриел я притиснало гърдите си.
— О, повярвай ми, скъпа, с много по-голямо удоволствие бих отишла на лов.
— Разбирам те. Ужасно е, нали? — Джорджи се надигна и затърси кърпичката си. После се обърна със замъглени очи към Натаниъл, който неохотно връчи децата си на лейди Дьован.
— Моите поздравления — прошепна Джорджи, надигна се на пръсти и го целуна по бузата с топлота, която го смая. Трогнат до дън душа, той я прегърна и двамата се почувстваха неловко.
— И това ако не е типично за Габи — отбеляза радостно възбудената лейди Дьован, докато люлееше бебетата в ръцете си. — Винаги е пълна е изненади.