— О, Габи… Трябваше да ми кажеш още тогава… — Джорджи се чудеше как да я утеши. Подобни ситуации не бяха нещо необичайно, но това не ги правеше по-малко плашещи и потискащи.
Габриел вдигна глава и я дари с утешителна усмивка.
— Слава богу, всичко свърши и се върнах към старото си Аз. Затова намирам, че перспективата да се позабавлявам малко с лорд Прайд е безкрайно примамлива… или може би предизвикателство? — Тя вдигна рамене. — Но както и да е. Бих искала на вечеря да седя до него. Можеш ли да го уредиш?
Джорджи избухна в смях. Трябваше бързо да забрави изповедта на братовчедка си. Не можеше да си представи, че силната, самоуверена Габриел е страдала от насилието на съпруга си.
— Разбира се, че мога. Но ще си позволя да кажа, че не разбирам какво намираш в него.
— Защото не обичаш каменисти пътеки — отговори дълбокомислено братовчедка й. — А аз ги предпочитам пред гладките пътища.
Когато обичаше Гийом, тя тръгна по най-трудния път. Осеян с тръни, зашеметяващ и прекрасен, отчаян — но никога гладък. Той беше или в леглото й, или се излагаше на смъртна опасност някъде далеч от нея. Или любов, или страх. Никакъв шанс за буржоазно щастие и доволство, нито миг скука, никаква възможност да опознаеш изнервящите, а дори и приятните навици на другия.
— Вероятно си права. — Джорджи стана. — Саймън е гладка пътека. Но сега е по-добре да сляза в салона. Лейди Алсоп винаги се появява преди другите гости и се чувства пренебрегната, ако не се погрижа да я настаня веднага до камината, за да не й духа, и не й донеса чашка ратафия, за да се стопли.
— Не разбирам защо позволяваш на старото плашило да те командва — изсъска възмутено Габриел.
Джорджи поклати глава.
— Тя е пралеля на Саймън. Освен това не ме притеснява.
Естествено, че не те притеснява, помисли си Габриел, изпълнена с обич, когато вратата се затвори зад братовчедка й. Джорджи имаше невероятно меко и добро сърце.
Наистина е неприятно, че трябва да мамя най-добрите си приятели, помисли си Габриел, но поводът беше твърде важен, за да се води отлични скрупули. Трябваше да измисли убедителна причина за готовността да си вземе любовник, макар че всички я смятаха за тъгуваща вдовица. Джорджи непременно щеше да разкаже на Саймън каква е „истинската“ причина за ужасните й депресии и никой от двамата нямаше да си задава въпроси за следващите събития.
Следващите събития… Габриел излезе от ваната и се уви в голямата хавлия, грижливо затоплена от Джорджи. Първо трябваше да се напъха в леглото на Натаниъл Прайд. Гийом щеше да я разбере, тя беше уверена в това. Той щеше да одобри действията й, да признае основанията й — те бяха част от света на тъмните тайни, към който той принадлежеше. Но какво ли щеше да си помисли за онова, другото, за пламъчетата на страстта между нея и мъжа, който бе заповядат да го убият? Дано да разбере и това. Да, тя вярваше, че той ще разбере. Самият той беше мъж с необуздана страст, а познаваше и нейната. Въпреки това Габриел желаеше с цялото си сърце да изпитва към Натаниъл Прайд само отвращение. Но не. Тя беше готова да влезе в леглото му — не само готова, а и изпълнена с любопитство, радостно очакване и възбуда. Това беше предателство спрямо Гийом, все едно колко чисти и безкористни бяха мотивите й.
Но Гийом беше мъртъв. Тя беше на двадесет и пет години, а онова, което й предстоеше, изглеждаше като безутешна пустиня. Тя позвъни, за да повика Мейси да й помогне да се облече.
Натаниъл чакаше нетърпеливо появата на Габриел. Опитваше се да си внуши, че му е все едно, но погледът му оставаше прикован във вратата. Когато търпението му бе възнаградено, красотата на Габриел му отне дъха. Черното кадифе падаше свободно върху яркочервена копринена фуста. Къдравата коса беше вдигната високо на главата и закрепена с гребен, обсипан с диаманти. В дълбокото деколте на роклята блестеше диамантена брошка — единственият й накит освен гребена.
Тя се запъти право към него, сякаш не виждаше никого от гостите, както и той имаше очи само за нея. Доста хора се обърнаха след нея, но тя не ги забеляза.
— Добър вечер — промълви меко тя и застана пред него.
— Добър вечер. — Той се усмихна топло и нежно плъзна пръст по бузата й, където едва видимият белег нарушаваше целостта на бледия, прозрачен тен. — Клонът е одраскал бузата ви.