— Да — отвърна тихо тя. — Белязана от битка.
Двамата бяха сами в пълния салон и не забелязваха смаяните погледи, шепненето, намеците на гостите.
— Трябва да направим нещо — каза Джорджи, наведена над Саймън, който — след като бе научил подробностите за „нещастния брак“ на Габриел, — следеше срещата й с Натаниъл с нарастващо възхищение. — Всички са ги зяпнали!
Тя прекоси бързо просторния салон, следвана от съпруга си.
— Е, лорд Прайд, как намирате нашите ловни полета? — попита любезно. Гласът й проби магията, в която бяха попаднали Габриел и Натаниъл. Мъжът разтърси глава и очите му се проясниха. Въпреки това отговори със секунда закъснение:
— Някои места са доста трудни, лейди Ванбруг. — Трябваше веднага да дойде на себе си.
— Джорджи не е любителка на лова — намеси се Габриел, която също полагаше усилия да се върне в действителността. — Трябва да знаете, че като ви разпитва за днешния лов, просто проявява учтивост. Използва ловните изрази, без да има представа за какво говори.
— Несправедлива си — засмя се меко Джорджи. — Вече колко години слушам как двамата със Саймън си говорите за лов. Естествено, че знам какво говоря, нали, Саймън?
Мъжът й я прегърна с обич.
— Няма никакво значение дали знаеш или не, любов моя. Защо непременно трябва да знаеш какво означават нещата, за които говориш?
— Е, добре, признавам, че се отвращавам от лова — засмя се Джорджи. — Съжалявам бедните лисици.
— И аз ги съжалявам — призна Габриел.
— О, я стига, графиньо — подхвърли Натаниъл. — Положихте всички усилия да присъствате на убиването на плячката и съм готов да се закълна, че дори не трепнахте.
— Вярно е, че не реагирах — усмихна се тя, — но това съвсем не означава, че не съм изпитала съчувствие към бедното животно.
Разговорът бързо се насочи към други теми и когато Габриел се запъти към трапезарията под ръка с Натаниъл, обезпокояващата интимност от преди малко бе забравена — от гостите, но не и от двамата непосредствени участници.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Отдавна не бях чувал този звук — каза Майлс, наведен към ухото на Саймън, когато след вечеря минаха в салона.
Саймън веднага разбра за какво става дума. Дълбокият, топъл смях на Натаниъл Прайд сякаш изпълваше всички ъгълчета на дългото, високо помещение. Той седеше на облегалката на креслото, в което се бе настанила Габриел. Тя беше облегнала глава на тапицерията и разговаряше с него. Каквото и да казваше, мъжът явно се забавляваше.
— Той твърди, че тя щяла да му донесе само ядове — продължи замислено Майлс. — Но постепенно добивам впечатлението, че джентълменът протестира малко пресилено.
— Изненадва ли те това, приятелю? — ухили се Саймън. — Ако не бях щастливо женен за Джорджи, и аз щях да се изкуша.
— Аз не — поклати глава Майлс. — Габи е прекалено силен характер за моя вкус. С нея мъжът никога не знае какво го очаква в следващия миг. Тя има дяволско чувство за хумор, подиграва се с всичко и с всеки. През повечето време не знам сериозно ли говори или се шегува.
— Но с нея никога няма да скучаеш — възрази Саймън. — Може би Натаниъл има нужда точно от това.
— Може би. — Майлс си взе щипка емфие. — Сигурно няма да му навреди да кръстоса оръжие с някого, който умее да се отбранява ефективно като нея. Един хубав урок по скромност би могъл да бъде неговото спасение. Габи не е от жените, които се плашат от специфичната му арогантност.
Саймън избухна в смях.
— У нея също има голяма доза арогантност — казвам го съвсем искрено, колкото и да я харесвам. Може би двамата ще се укротят взаимно.
— Е, а ние ще стоим отстрана и ще гледаме с интерес. Хайде да им предложим партия вист. Много ми се иска да видя как ще играят като партньори.
Двамата отидоха при задълбочената в разговор двойка и Майлс заговори весело:
— Габи, Натаниъл, трябва да ни спасите от катастрофа! Лейди Алсоп и полковник Бимиш търсят втора двойка за партия вист. Ако не се съгласите да играете с нас, Джорджи ще ни натресе на старците в минутата, когато погледне в нашата посока.
Габриел измери лорд Прайд с поглед, колкото подканващ, толкова и предизвикателен.
— Добре ли играете вист, сър?
— Доста добре, мадам — отвърна той, без да трепне. — А може ли и аз да ви задам същия въпрос?
— Играя толкова добре, колкото ловувам — отвърна небрежно тя.
— Но не толкова напористо, надявам се.
— Не поемам ненужни рискове.
— Простете ми, но ще си позволя да се усъмня в това твърдение. — Погледът му улови нейния и магията отново ги обгърна.
Саймън се покашля многозначително.