Как можа да забрави жената, която и днес щеше да е жива, ако той не бе задоволявал потребностите на тялото си с такава необузданост? Хелън беше имала три аборта, преди да износи Джейк и да жертва живота си за детето. Въпреки тези предупредителни знаци той нито за момент не си помисли да бъде предпазлив. Очакваше от нея да бъде добра съпруга и майка на децата му, да се подчинява на желанията му. Естествено, Хелън не беше жена, която би се противопоставила на съпруга си — тя никога не му отказваше онова, което считаше за изпълнение на брачните си задължения. Но той, той беше длъжен да се въздържа, да прояви разбиране, да вземе решението за тях двамата. Вместо това…
Жената до него премести тежестта си на матрака и обърна глава към него. Тъмночервените къдрици се разпиляха по възглавниците и цветът им неприятно му напомни за кръвта, която непрестанно течеше от тялото на Хелън, докато я остави безжизнена.
— Нещо не е наред — каза спокойно Габриел и седна в леглото. — Какво ти е, Натаниъл?
Тя не беше виновна. Тя му предложи изкушение и той се поддаде. Натаниъл се вкопчи в тази мисъл и постепенно успя да потисне грозния напор да я удари, да я накаже за собствената си слабост и податливост. Когато възстанови контрола над себе си, заговори тихо — ако не без любов, то поне без открита враждебност:
— Нощта свърши. — Преметна крака през ръба на леглото и се протегна. — Време е да се върнеш в леглото си, преди слугите да се събудят.
Габриел го изгледа с присвити очи. Каквото и да го тревожеше, явно не беше склонен да го сподели. Тази нощ се беше доближила достатъчно до него, за да го разбере. Но дори тази близост не й позволяваше да проявява любопитство, освен това не изпитваше желание да се рови в душата му. По отношение на Натаниъл Прайд целта й беше само една. И ако пътят към тази цел включваше експлозия на плътски радости, тя ги приемаше с радост. Но душевната близост не беше необходима. Тя изобщо не биваше да се поражда между тях.
— Прав си — кимна тя. — Вече се разсъмва. Май трябва да се измъкна през прозореца, за да не рискуваме.
— Какво? — извика изумено Натаниъл. — В никакъв случай! Само през трупа ми!
Габриел наклони глава и се усмихна с обичайната си омагьосваща — и често вбесяваща — усмивка.
— Прозвуча ми малко преувеличено, сър. Жертвата със сигурност ще е ненужна.
Устните му се изкривиха развеселено.
— Вещица! Облечи се и излез през вратата. — Наведе се и събра дрехите й. — Дръж!
Дрехите полетяха към нея: блуза, пола за езда, чорапи, ботушки. Габриел ги улавяше с инстинктивна точност още във въздуха и Натаниъл се наслаждаваше на гъвкавата игра на голото й тяло, което се сгъваше и разгъваше. Отново си спомни Хелън и поиска да отвърне поглед, докато Габриел се обличаше и закопчаваше блузата си, но не можа. Очите му бяха широко отворени и я зяпаха, сякаш някой беше сложил клечки между миглите му.
За негово облекчение Габриел не направи опит да остане по-дълго, след като се облече. Не му напомни с нищо за любовта и нежността на нощта, даже не го целуна за довиждане, когато се запъти към вратата.
— Спете добре, лорд Прайд. Обещавам, че няма да ви попреча да закусите спокойно.
Когато затвори вратата зад гърба си, в смеха й звънна старата подигравка.
С бързина, която граничеше с отчаяние, Натаниъл започна да се облича. След това нахвърля малко го си вещи в пътната чанта и хукна към изхода, където то чакаше каретата.
На път към стаята си Габриел срещна млада прислужница, която мъкнеше кофа с въглища. Пожела й весело добро утро, но момичето само погледна изумено високата дама в облекло за езда, която бе станала толкова рано.
Габриел вдигна рамене и продължи по коридора. Момичето явно заемаше ниско положение сред домашните прислужници и не знаеше имената на гостите. Но даже да беше склонна към клюкарстване, това нямаше значение. Никой от слугите не можеше да отгатне в чие легло беше прекарала нощта контеса Дьо Босер.
Тя се прибра в стаята си без повече нежелани срещи. Грижливо оправеното легло доказваше къде не е прекарана нощта. Вниманието й бе привлечено от лист хартия върху бялата, недокосната възглавница. Вдигна го и веднага позна разкрачения, детински почерк на Джорджи:
Къде си, Габи? Или трябва да отгатна? Не, по-добре не. Искам да те предупредя: Саймън каза, че лорд Прайд е поръчал каретата за пет сутринта! Очевидно смята, че работите му тук са уредени. Няма да изчака дори закуската, веднага ще си замине. Това е ужасно неучтиво. Габи, и просто не мога да разбера какво толкова намираш у него. От друга страна, ти не ми дължиш никакви обяснения за личния си вкус, скъпа приятелко. Не знам дали си осведомена за плановете му, затова реших да те предупредя… Сладки сънища!