„Какво знаеш ти за мен? Нямаш представа, че видях майка си на път към гилотината, сама сред ревящото множество. Колко ранимост може да остане в сърцето на едно осемгодишно момиченце след такова преживяване? Онова, което все пак остана, се заличи завинаги от душата ми, когато Гийом умря в ръцете ми.“
Тя извърна рязко глава, за да прикрие болката и безумния гняв в очите си, ала продължи разговора, сякаш нищо не се бе случило.
— Това е още една причина да обмислите отново дали да ме вземете на работа, господин главен агент — отбеляза спокойно тя. — Нали повдигате възражения тъкмо срещу ранимостта на жените.
— За това ли говорим сега? — Гласът му изведнъж стана студен и трезв. Очевидно бе заподозрял манипулация.
Габриел поклати глава.
— Не. — Думата бе изречена с такава убеденост, че тя изведнъж разбра: част от нея казваше истината. Прелъстяването беше поело по свой път и тя също бе станала жертва на плана си за отмъщение, не само Натаниъл.
Габриел се облегна удобно на тапицерията и го огледа с присвити очи.
— Виж, аз съм изненадана от развитието на нещата не по-малко от теб. Но това не означава, че ще се откажа от опитите си да те убедя.
Изражението на Натаниъл остана неразгадаемо. Този мъж умееше да крие мислите си. Умният знае кога е дошъл часът да се откаже от предразсъдъците си, каза си вразумително Габриел. Тя имаше кураж, остър ум и дързост — все качества, необходими за един шпионин, само дето беше жена. Дълги години беше търсил човек, който да се движи в близките до Наполеон кръгове. Може би тази жена беше перфектното решение.
Но дали беше искрена? Беше успяла да убеди Саймън, но Натаниъл се доверяваше само на собствената си преценка, когато трябваше да заложи на карта живота на много хора. Може би тя беше част от заговор. Контактите й във Франция бяха също така широки, както в Англия. Тя беше колкото англичанка, толкова и французойка, а изкушението и предателството бяха най-старите трикове в техния занаят.
Ако беше искрена, той щеше да приеме подаръка — само един глупак би го отхвърлил. В Беърли Мейнър щеше да има предостатъчно време, за да я подложи на изпитание и да разбере дали наистина можеше да й се довери.
Постепенно лицето му се разведри и в погледа му светна веселие.
— Вашата убедителност е плашеща, мадам. Вече виждам, че ще ми струва доста усилия да й се противопоставя.
— Обзалагам се на каквото искаш, че няма да успееш — отвърна дръзко тя.
— Облог ли искате? Добре. На какво ще се обзаложим?
— О… — Тя се замисли сериозно. — Да кажем, че в края на втората седмица загубилият ще изпълнява в продължение на двадесет и четири часа всяко желание на победителя.
Натаниъл кимна също така сериозно.
— Мисля, че залогът си струва.
— Може да ти се доще да загубиш — пошепна тя с похотлива усмивка, която ускори ударите на сърцето му. Заля го гореща вълна.
— Значи се разбрахме, безсрамна бандитке?
Габриел се поклони в знак на съгласие. В този миг каретата влезе в двора на страноприемницата „Черния петел“ в Хоршъм.
ШЕСТА ГЛАВА
Джейк седеше на най-долното стъпало на каменната стълба, която водеше към входната врата на Беърли Мейнър, и рисуваше нещо с пръчка в чакъла под краката си. Постепенно се очерта четириъгълна къща с големи прозорци. Момченцето се намръщи и огледа творението си.
Утринното слънце позлатяваше светлорусите му коси. Той се огледа и прехапа устни. Беше нежно дете, което все още не беше излязло напълно от бебешката възраст — показваха го кръглото личице и трапчинките на лактите му.
Когато колелата на каретата заскърцаха по чакъла, Джейк вдигна глава. Иззад ъгъла се показа каретата на баща му и се насочи към входа. Джейк захвърли пръчката и се изправи бавно. Изтупа внимателно панталонките си и в големите кафяви очи, светна бдителност. Остана на мястото си, скръстил ръце зад гърба, и изчака каретата да спре и вратичката да се отвори.
Проследи как баща му спусна стълбичката и гъвкаво скочи на земята. Той протегна ръце и за смайване на Джейк от каретата слезе жена.
Баща му често приемаше посетители, но никога не им представяше сина си. Те пристигаха обикновено нощем, заминаваха си пак по тъмно и прекарваха цялото си време с баща му в библиотеката. Джейк познаваше само кръстника си, Майлс Бенет, но той не ги посещаваше много често. Тази дама беше първата, която идваше в Беърли Мейнър.
Жената застана под слънчевата светлина и с усмивка вдигна поглед към обрулената от времето фасада на къщата, построена в стил „Кралица Ан“. Не носеше шапка, косата й беше небрежно хваната на опашка на тила.