Джейк поклати глава и изплака тихо. После пое дълбоко въздух и колебливо протегна ръка към ужасяващата конска муцуна. Понито наведе глава и отвори уста. Ала в последната секунда Джейк дръпна ръката си и ябълката падна на паважа. Блек Роб спокойно наведе глава и взе плода от земята.
— Ох, господи — въздъхна угрижено Милнър. — Какво направихте пак?
— Съжалявам — изплака Джейк. — Ябълката падна от ръката ми. Милнър поклати глава.
— Е, добре. Хайде, качвайте се на седлото и този път се постарайте да бъдете смело момче. Само веднъж ще обиколим площадката и ще ви пусна.
Той вдигна вцепененото от ужас момче високо във въздуха и го сложи на седлото. Джейк беше бял като платно, когато се вкопчи в седлото и се взря замаяно в земята, която изведнъж се бе озовала толкова далече от него.
Точно тогава баща му и контеса Дьо Босер се завърнаха от следобедния си излет и влязоха в двора на оборите.
— Давайте, мастър Джейк — подкани го Милнър. — Хайде да покажем на Негово благородие какво можем. — Той поведе понито през двора и Джейк изпищя от ужас, неспособен да се овладее, когато седлото се заклати под него. Страхът, че всеки момент ще полети към земята и ще бъде стъпкан от огромните копита на понито, нарастваше с всяка секунда.
— Какво става с теб, по дяволите? — Натаниъл, който все още седеше на гърба на сивия си жребец, препусна към сипа си. — Защо плачеш, Джейк?
Момченцето не беше в състояние да отговори. По бледите му бузи се стичаха сълзи, ръчичките му стискаха отчаяно седлото.
— Малко е уплашен, милорд — обясни Милнър. Старият Роб е доста по-едър от шотландското пони. Трябва му време да свикне.
— Момчето се е сковало от страх — намеси се Габриел. — Бедничкият!
— Веднага се отпусни, Джейк — заповяда енергично Натаниъл. — Наистина няма от какво да се страхуваш. Хайде, изправи се. Висиш на седлото като чуват с картофи. Пусни седлото и притискай колене от двете страни.
Указанията не постигнаха никакъв резултат. Детето не престана да плаче.
— Вземи го пред теб на коня — предложи тихо Габриел, — Първо трябва да свикне с височината. Като поседи пред теб на седлото, ще се почувства сигурен и ще се отпусне.
— Не ставай смешна — изсъска гневно Натаниъл. — Джейк е почти седемгодишен, значи е достатъчно голям да седи на гърба на понито. Не е нужно да се отнасяме с него като с кърмаче.
— Много хора се страхуват от конете — възрази спокойно Габриел. — Не разбирам защо, но предполагам, че това е в природата им. Момчето не е виновно.
Преди Натаниъл да е намерил думи за отговор, тя подкара Тъндър към Блек Роб, вдигна момчето от гърба на понито и го сложи пред себе си на седлото.
— Хайде, Джейк, ще се поразходим с Тъндър. Той е много по-голям от твоето пони, но аз ще се погрижа да не паднеш.
Смаян от неочаквания обрат, Джейк веднага престана да хълца. Габриел направи една обиколка на двора с коня и се насочи към моравата.
— Моля за извинение, милорд, но младата лейди има право — обади се Милнър. — Аз опитах всичко, но не успях да го успокоя. Какво ли не направих, за да свикне с понито, но мастър Джейк буквално се парализира от страх. Ще видите, че това упражнение ще му подейства добре.
Натаниъл не отговори. Само се обърна и бавно последва Тъндър.
С утешителното топло тяло на Габриел зад гърба си Джейк видимо се отпусна. Тя го помоли да вземе юздите и той се подчини с готовност. Тя сложи ръце върху неговите, за да направлява движенията му, и двамата заедно поведоха огромния кон през моравата.
— Готов ли си да направим една обиколка в тръс? — попита с усмивка Габриел.
Джейк преглътна и кимна смело. Подчинявайки се на указанията и, заби петички в хълбоците на грамадния кафяв кон. След потвърдителен сигнал от Габриел жребецът ускори темпо и премина в равномерен тръс.
Без да каже дума, Натаниъл яздеше редом с тях. Беше бесен от гняв заради непринудената намеса на Габриел, но през цялото време на този необикновен урок по езда наблюдаваше внимателно сина си и забеляза, че Джейк е овладял много добре основните умения на ездата и че след като се отпусна, съществено подобри стойката и поведението си. Натаниъл просто не проумяваше защо момчето се страхува от конете. Самият той беше участвал за първи път в лов само на осем години и бе получил една от редките похвали на баща си за ездаческото си изкуство. Габриел показваше вродена сръчност и безстрашие в общуването с конете, но за разлика от него не намираше нищо необикновено в страха, по-точно в паниката на момчето.
Това го вбесяваше, но в същото време беше принуден да признае, че методът й ще се увенчае с успех. Джейк не се наслаждаваше особено на ездата, но бе престанат да плаче и отново беше в състояние да се концентрира върху основните техники.