— Какво ще кажеш да пояздиш отново твоето пони? — предложи Габриел, когато обиколиха моравата в тръс. Джейк стискаше отчаяно юздите, блед като платно, но не издаваше нито звук. — Ще видиш, че понито ти е наполовина по-дребно от Тъндър. Права ли съм, Натаниъл?
— И аз мисля така — отговори хладно той и подкара коня си обратно към двора на оборите.
Джейк се извърна и погледна страхливо Габриел, която му се усмихна окуражително. Знаеше, че Натаниъл не одобрява дръзката й намеса, но в този момент имаше чувството, че момченцето е по-важно от всичко на света.
Щом се върнаха в двора, тя вдигна Джейк от седлото, сложи го в ръцете на очакващия ги коняр и скочи от гърба на коня.
— Искаш ли аз да водя понито, Джейк?
— Това е задача на Милнър — намеси се почти злобно Натаниъл и сам вдигна сина си на гърба на Блек Рой. — Вземи юздите и мушни стъпалата си в стремената. — Инструкциите звучаха рязко, но ръцете му пипаха почти нежно, когато поправи стойката на момченцето и намести крачетата му в стремената. — Достатъчно дълги ли са?
Джейк кимна сковано. Устните му бяха здраво стиснати.
— Водете го към моравата, Милнър. — Натаниъл отстъпи назад и конярят хвана юздата на понито. Цъкна с език и животното потегли напред. Малкият ездач седеше здраво на седлото и стискаше юздите, без да плаче и да трепери.
Натаниъл и Габриел го погледаха още минута, после Натаниъл каза:
— Да влезем вътре.
Той тръгна с дълги крачки напред. Докато го следваше, тя задиша дълбоко и равномерно, за да се въоръжи за предстоящия сблъсък.
Натаниъл затвори вратата на библиотеката с енергичен тласък и без да си губи времето в предисловия, попита рязко:
— Какво ти дава право да се намесваш, Габриел?
— Всъщност нищо — отговори спокойно тя и свали ръкавиците си. Съжалявам, ако си си помислил, че съм се намесила нарочно, за да те засегна. Но останах с впечатление, че ти не знаеш как да се справиш с проблема.
Господи, колко нетактично! Но думите бяха казани.
— Отношението ми към моя син е единствено и само моя работа — заяви той и лицето му се затвори още повече. — Той е твърде плах, защото досега е расъл само сред жени, и трябва да се научи да преодолява страховете си. Затова няма, повтарям, няма да търпя намесата на една дръзка многознайка, която си въобразява, че има право да заповядва в собствения ми дом.
Беше още по-лошо, отколкото бе очаквала. Тя бе влязла тук с намерението да се извини, но в никакъв случай нямаше да му позволи да я унижава с такива думи.
— Възпитанието на сина ви наистина е ваше задължение, лорд Прайд, но ако си въобразявате, че тираничните ви методи ще го освободят от страха, значи не разбирате нищо, ама нищичко от деца… а това означава много — завърши тя с достойна за съжаление липса на финес.
— Какво знаете вие за мен, мадам? — Гневът му се засилваше. — Нахлувате в живота ми, без да ме помолите за разрешение, и си въобразявате, че имате право да ми диктувате…
— Не сте прав! — прекъсна го Габриел, трепереща от гняв. — Не съм нахлула в живота ви!
— Е, добре, в леглото ми — отвърна подигравателно той.
— О, това също не стана без вашето съгласие, милорд. — Двамата се отклоняваха от темата и Габриел се улови, че с готовност следваше примера му и отговаряше дръзко на несправедливите му обвинения.
— Няма да ти позволя да се месиш във възпитанието на сина ми!
— А ти какво си въобразяваш, че ще изтръгнеш страха от сърцето му с бой? — изкрещя извън себе си тя. — Така, както баща ти е правел с теб, нали? Живо си представям сцената. Той сигурно се е погрижил да се страхуваш повече от него, отколкото от конете!
По бузите на Натаниъл се разля тъмна червенина и Габриел видя ясно ударите на пулса в слепоочията му. Въпреки това той не реагира веднага на острата й атака и тя зачака несигурно. В стаята се възцари напрегнато мълчание. Когато Натаниъл най-сетне заговори, гласът му беше безизразен, не разкриваше нищо от мислите, които го вълнуваха.
— Да, баща ми правеше точно това, но аз нямам намерение да следвам примера му. — Обърна й гръб и се наведе да сложи още дърва а огъня. Потискаща тишина покри пламтящия, пръскащ искри гняв, който беше бушувал между двамата. — Никога не бих причинил болка на Джейк — изскърца със зъби Натаниъл, опря се на перваза на камината и се загледа в жаравата. — Все едно да ударя Хелън.
Габриел нямаше какво да отговори. Думите бяха твърде интимни, не за чужди уши.
Натаниъл вдигна глава и я погледна втренчено. Изведнъж на лицето му се изписа безпомощност, то се отвори и стана ранимо, но само след миг отново се затвори като черупка на перла. Изправи се и повтори сковано: