В студената зима на 1807 година поляците бяха посрещнали Наполеон, армията и двора му с диво ликуване, надявайки се да си осигурят закрилата и подкрепата на императора при осъществяването на стремежа си да възстановят независимостта на Полша. Наполеон приемаше с готовност обожествяването си и искаше все нови и нови войници и още повече пари, срещу които не обещаваше нищо.
Принц Беневенто наблюдаваше танцуващите гости в блестящи тоалети и се питаше колко ли от тях знаеха, че спасителят изобщо не беше спасител. Варшавяни бяха отпразнували влизането на императора в снежната столица с две триумфални арки, ярко осветени, и плакати, на които пишеше: „Да живее Наполеон, спасителят на Полша, изпратен ни направо от небето!“ В града се организираха факелни шествия; около стария кралски дворец, кацнал на високите скали над Висла, където беше резиденцията на императора, се палеха огньове на радостта; всяка къща и всеки магазин бяха украсени със златния Наполеонов орел.
Привидният освободител обаче възнамеряваше да ограби безмилостно страната и после да я връчи като успокоително на враговете, които беше победил — австрийците, руснаците и прусаците. Обединението на Полша нямаше да се осъществи скоро.
В някои области нашият император е дяволски късоглед, размишляваше Талейран, докато дългите му, изискани пръсти барабаняха по позлатения парапет. Една силна Полша е изключително важна за стабилността на Европа. Разположена като бариера на север, тя щеше да служи като жизненоважен буфер между Запада и Русия. Ако разделението се запазеше. Полша си оставаше безпомощна като ранена птица пред огромен котарак.
— Това е поне малка компенсация за ужасния климат на тази страна. — Като чу познатия глас, Талейран се обърна бавно. Застанал до баща си, Шарл дьо Флайо се бе навел над парапета и зяпаше към балната зала. Макар граф Дьо Флайо официално да бе признал момчето за свое собствено дете, всички, включително и Шарл, знаеха, че той е син на Талейран. Влиянието на родния баща личеше и в кариерата на младия мъж, която се развиваше стремително.
— Имаш предвид жените. — Талейран се усмихна. — Признавам, те са необикновено красиви.
— И особено една от тях. — Шарл въздъхна дълбоко. — Императорът изглежда омагьосан от мадам Валевска — обясни той и хвърли остър поглед към баща си.
— Прав си — съгласи се Талейран и си придаде загадъчен вид. — Но нима това те изненадва? Тя е прелестна комбинация от красота и интелигентност и на всичкото отгоре е така очарователно плаха. Императорът я намира много освежителна след Жозефина… и другите. Наш знаеш колко циничен стана през последните години по отношение на жените.
— Значи мислиш, че красивата Мария може да упражни благоприятно влияние върху Наполеон? — продължи с въпросите Шарл и в очите му светна коварство.
— Може би, синко, може би.
Старата лисица отказва да издаде тайните си, както винаги, помисли си Шарл и неволно се ухили. През последните дни не правеше нищо друго, освен да наблюдава умелите маневри на баща си с възхитителната млада съпруга на стария камерхер и канцлер Анастас Валевски. Ако станеше метреса на Наполеон, Мария Валевска можеше да се застъпи пред него за своята Полша и да постигне повече успех от досегашните ласкателства на полската аристокрация и усилията на политиците.
Шарл реши да слезе в залата и да остави баща си на наблюденията му. Красивата като картинка мадам Валевска, пременена във великолепна вечерна рокля от бяла коприна върху фуста в бледожълто и розово, със скромен лавров венец в русите къдрици, танцуваше кадрил с императора. Контрастът между изисканата грация на дамата и несръчността на партньора й предизвикваше смях, но, както Талейран знаеше много добре, Наполеон изобщо не се притесняваше от тромавостта си. По мнението на императора мъж, който се чувстваше добре на бойното поле, можеше да си позволи да се движи по същия начин и на танцовата площадка.
Императорът изобщо не се стараеше да скрие факта, че е възхитен от мадам Валевска. Но дали щяха да убедят дамата да пожертва честта си за родината? Талейран бе научил, че Мария е страстна застъпница на полското обединение. Беше уверен, че тя е готова да даде за делото всичко, което притежава, може би дори живота си, като повечето й сънародници. Но тя беше млада, невинна и строго възпитана. Щеше ли да даде на Наполеон единственото, което той искаше?
Погледът на Талейран се премести към една далечна прозоречна ниша, където стоеше Анастас Ватевски и следеше жена си с гордостта на собственик. Старецът няма да ни създаде трудности, каза си цинично външният министър. Той беше готов веднага да отстъпи жена си на Наполеон, само и само името му да се прослави.