За да е сигурен, че ще успее, външният министър на Наполеон реши да прояви повече внимание към самодоволния стар канцлер. Не беше зле да го поласкае и да подразни самолюбието му.
Талейран се отдели от парапета и закуцука към витата стълба, по която се слизаше в балната зала. Да играе ролята на сводник за своя император — това беше съвсем ново преживяване, но той беше известен с това, че в дипломатическите си мисии използваше всички средства, които имаше на разположение в момента. Ако пътят към свободата на Полша минава през леглото на Наполеон, така да бъде, мислеше си подигравателно той.
Вероятно трябваше да уведоми Габриел за новата любовна афера на императора. Още тази вечер щеше да изпрати писмо до свръзката в Лондон. Довереният му човек знаеше как да го препрати веднага в дома на семейство Ванбруг в Кент — весело, безобидно писмо на кръстник до горещо обичаната му кръстница, пълно със светски клюки. Габриел щеше да предаде сведенията на английския резидент като доказателство, че има достъп до секретна информация от вътрешния кръг около императора. Разпространението на тази информация нямаше да навреди нито на Франция, нито на личните планове на Талейран. Англичаните не се интересуваха особено от съдбата на Полша.
Талейран наложи на лицето си любезна усмивка и се запъти към канцлер Анастас Валевски, за да го поздрави за успеха на съпругата му и да го подготви за вероятността скоро да се сдобие с чифт красиви рога.
Лицата се приближаваха неотстъпно. Запотени, червени, с кръвясали очи. Масата се движеше напред. Устите им зееха отворени, огромни дупки в гротескните лица, и от тях се сипеха ругатни срещу мъжа и жената, които стояха безпомощно зад дългата маса до стената на салона.
Дебела тояга се стовари с трясък върху полираната повърхност на масата и остави дълбока рана в благородното розово дърво. Жената се отдръпна уплашено към тапицираната с коприна стена, а съпругът й се опита да надвика нахлуващата тълпа. Говореше умерено, вразумяващо, по гласът му бе заглушен от пронизителните крясъци на озлобените мъже и жени, нахлули в лома му.
Една гражданка с червената революционна шапка се изплю презрително върху масата, оглушително проехтя звън от чупене на стъкло — някой беше разбил с ложата си най-близкия прозорец.
Един мъж с оцапана с кръв престилка на месар се опита да вдигне единия ъгъл на тежката маса. Стоящият до него му помогна и жилите на яките му ръце се очертаха като дебели сини змии под грапавата кожа. Масата се преобърна с гръм и трясък. Последната крехка бариера се счупи. Мъжът и жената зад нея останаха изложени на гнева на бунтуващата тълпа. Жилести ръце посегнаха към тях и ги извлякоха навън, забутаха ги към голямата двойна врата на къщата. Скоро двамата потънаха в тълпата. Чупенето на стъкло продължаваше и малкото момиче, скрито на тавана, се вцепени от страх. Размърда се едва когато усети миризма на дим — някой бе подпалил стенните килими в дългата галерия на първия етаж. Оргията на разрушението вземаше застрашителни размери…
Тясната, настлана с паваж улица беше препълнена е хора. Миризмата на немити тела висеше тежко в задушния летен въздух. Отворените коли се точеха като безкрайна река по паважа, препълнени с арестанти с вързани ръце и остригани коси, които се взираха с празни погледи в ревящото множество. Мъже, жени и деца тичаха покрай колите и замерваха нещастниците с парчета кал и гнили плодове.
Малкото момиче стоеше до прозореца на таванския етаж над магазина за вино. Внимаваше да не я видят от улицата, но не можеше да откъсне поглед от ставащото долу. Всеки ден една и съща гледка, от сутрин до вечер, докато Мадам Гилотина се оттеглеше за почивка.
Лицето на една жена между осъдените на смърт във втората кола изведнъж придоби ясни очертания сред морето от нещастници. Момичето притисна ръка до устата си, за да не изпищи от ужас, когато колата мина под прозореца му и зави зад ъгъла на уличката…
Приглушено, сърцераздирателно хълцане изтръгна Натаниъл от обятията на съня. Отначало се стресна, но много скоро разбра какво става. Спалнята беше осветена от лунната светлина, слабото сияние на тлеещия огън в камината създаваше красив контраст със студената й сребърна яснота.
Габриел седеше до него и по бузите й се стичаха сълзи. Очите й бяха затворени. Хълцанията идваха от гърлото и тя се поклащаше ритмично със здраво увити около тялото ръце.