— На тъмно ли? — Натаниъл направи няколко крачки към нея.
— Тъкмо търсех свещ. — Всичко необходимо беше на перваза на камината и тя виновно сведе очи.
— Ей сега ще ти запаля свещ. — Натаниъл застана пред камината, удари с кремъка и запали парче прахан. — Какво ти се чете? — Той вдигна свещта и се запъти към лавиците с книги.
Габриел се отдели колебливо от писалището. Утре непременно трябваше да отвори чекмеджето и да върже писмата с черната панделка. Натаниъл надали щеше да седне да ги чете тази нощ. Моля те, господи, не му позволявай да мисли за старите писма!
— Наистина не знам. Бях неспокойна и… — Тя застана до него и се опря на рамото му. Натаниъл се обърна към нея. Под златната светлина на свещта лицето й изглеждаше още по-бледо.
— Не съм сигурен, че имам подходящо четиво за теб. Изглеждаш изтощена — каза той. — Защо просто не се опиташ да заспиш?
— Да, така е по-добре. — Тя приглади косата си назад и го дари с убедителна усмивка — поне така се надяваше. После духна свещта в ръката му. — Да се качим горе.
Натаниъл не направи опит да я убеди да се върне в леглото му. Изпрати я до вратата на стаята й и каза само:
— Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
— Да — отвърна тихо тя. — Благодаря ти.
Габриел стоя почти десет минути пред свързващата врата между будоара й и помещенията на Натаниъл, очаквайки тишината, която да й съобщи, че той отново е заспал. Когато след известно време леглото престана да скърца, тя отфуча в библиотеката, гонейки мисълта, че слугите всеки момент могат да я открият, отвори чекмеджето, върза писмата с черната панделка и ги остави на мястото им. Затвори предпазливо чекмеджето и се върна в стаята си.
Тази нощ беше непродуктивна. За сметка на това вече знаеше със сигурност, че Натаниъл я подозира.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— За колко време ще стигнем в Беърли Мейнър. Саймън?
— В Беърли Мейнър? — Лорд Ванбруг вдигна глава от чинията и погледна смаяно жена си, която влезе с трясък в стаята за закуска.
— Да, точно така. Получих писмо от Габи. — Джорджиана размаха листа в ръката си. Камериерката й го бе донесла със сутрешния шоколад. — Тя иска да й изпратим багажа. Гостува на лорд Прайд и смята да остане там… чакай да видя как се е изразила… ето: „неопределено време“. Така пише.
Джорджи вдигна глава и в сините й очи светна злобно удоволствие.
— Не е ли скандално?
— Типично за Габи — отбеляза Майлс Бенет и спокойно отпи глътка ейл. — И крайно нетипично за Натаниъл.
— Ние обаче сме длъжни да отидем там и да спасим доброто й име — заяви енергично Джорджи и грабна една гъба от чинията на мъжа си.
— Да отидем там? — извикаха в един глас Саймън и Майлс и си размениха ужасени погледи.
— Искаш да нахлуем в дома на мъж, който тъкмо… как да кажа… тъкмо е зает с нещо интимно, дълбоко лично? — продължи Майлс и уплашено поклати глава.
Джорджи сдъвка сочната гъба и си взе още една.
— Габи ми е като сестра — обясни тя. — Ако беше тук, мама щеше да ми заповяда да замина. Семейният дълг изисква да спася Габи от обществения скандал. — Тя кимна самодоволно.
— Ти си едно рафинирано малко зверче. — Мъжът й енергично я удари по ръката, когато отново посегна към чинията му. — Мен не можеш да излъжеш. Нито за секунда. Ти умираш от любопитство!
— В никакъв случай — възрази Джорджи с физиономия на обидена невинност. — Ако се разчуе, че Габи е отишла сама в дома на вдовец, край на доброто й име. Ако беше тук, татко щеше да ти каже, че си длъжен да й предложиш закрила. Точно така — заключи дълбокомислено тя. — И сигурно щеше да очаква от теб да призовеш лорд Прайд на дуел.
— Велики боже! Как ти хрумна тази безумна идея? Никой мъж, който има поне капчица разум в главата си, няма да предизвика на дуел Натаниъл Прайд.
— Не и ако има намерение да се отърве жив — подкрепи го ухилено Майлс.
— Джорджи, скъпа, мъжете не се месят в личните дела на приятелите си.
— Вие сте страхливци! И двамата! — Джорджи изпухтя отвратено. — Е, щом вие не смеете, ще замина сама. Габи има нужда от мен. — Тя се обърна и излезе от стаята. Саймън простена измъчено.
— Можеш да й забраниш — предложи предпазливо Майлс, изпълнен със съчувствие.
— Знаеш, че не мога. — Саймън забарабани с пръсти по излъскания плот. — Джорджи изглежда и се държи като мило гълъбче и всички са убедени, че не е в състояние да причини зло дори на муха, но тя е от семейство Дьован, не забравяй.