— О, я престани! — Габриел също загуби търпение. — Това не е вярно и ти го знаеш много добре. Тя подчерта многократно, че си много щедър с нея. Жената се тревожи за Джейк — като всички нас, може би дори като баща му! — Тя приглади назад нападалите по лицето й червени къдрици и очите й засвяткаха гневно.
Натаниъл скочи от леглото.
— Правилно! Баща му също се тревожи за него. Мисля, че каза достатъчно Габриел. Ако искаш да спасиш поне малко от този следобед, предлагам ти да се оттеглиш в собствените си стаи и да се успокоиш.
Той я гонеше от леглото си! Ако не беше внимателна, романтичното интермецо щеше да свърши дълго преди да минат двете седмици и мисията й щеше да пропадне.
Без да каже дума, Габриел стана, събра нахвърляните си по пода дрехи и се запъти гола към свързващата врата.
— Само не забравяй, че ти беше този, който каза, че страстта не може да живее във вакуум — каза тя на излизане и грижливо затвори вратата зад гърба си.
Натаниъл изруга полугласно и огледа опустялата спалня. Измачкани чаршафи, остатъци от еротичния им пикник… Прекрасни любовни игри без значение за бъдещето, без връзка с миналото. Какво, за бога, искаха да докажат и на кого?
ДЕСЕТА ГЛАВА
Меморандумът беше ясен и точен: „Заекът е отстранен на 6 юни 1806 г. След изпълнението агент шест изчезна, вероятно е убит. Няма последствия, предполага се самоубийство преди залавянето.“
Габриел се взираше като замаяна в листчето в ръката си, изписано с елегантния почерк на Натаниъл. Силен гняв потече по вените й със силата и съвършената яснота на фонтаните в градините на Версай.
Тя го знаеше и преди, но потвърждението, тук, в ръката й, черно на бяло, я разтърси по-силно, отколкото беше очаквала.
Документът бе прибран в папка с частни записки — бележки, емоционални оценки на успели или неуспели начинания, ръководени от лорд Прайд. Личният професионален дневник на английския резидент. Той съдържаше потвърждение за убийството на Гийом, заповядано от Натаниъл Прайд.
Габриел пое дълбоко въздух и огледа спалнята на любовника си. Сенките на късния следобед се събираха в ъглите на грижливо подредената стая. Оскъдно обзаведеното помещение съдържаше твърде малко неща, които загатваха за личността на обитаващия го.
Къщата беше много тиха и тишината будеше странни усещания. Обкованият с месинг часовник на перваза на камината удари четири. Натаниъл сигурно нямаше да се върне от обиколката си преди падането на мрака, но нямаше смисъл да рискува повече. Можеше да узнае още много неща от папката, но претърсването на стаята му й бе отнело почти два часа, а и от опит знаеше, че с времето търсещият започва да проявява лекомислие и допуска грешки.
Габриел пъхна папката обратно в кухината на двойното дъно, което бе открила в най-горното чекмедже на скрина за дрехи. Трябваше да запомни много добре положението й, след като бе вдигната фалшивото дъно. Когато се увери, че я е поставила под същия ъгъл като преди, тя постави дъното и подреди грижливо ленените кърпи, които го покриваха. Беше изваждала всяка кърпа поотделно, за да е сигурна, че между гънките не се съдържат някакви изобличителни предмети, но не откри нито едно тампонче памук, нито един цветен конец.
Тя погледна втренчено чекмеджето, припомняйки си положението на кърпите, преди да ги извади. Подреждането беше същото. Облекчена, затвори чекмеджето и извади от джоба на полата си малък плик с фина бяла пудра.
Навлажни устните си и сбърчи чело, после посипа съвсем тънък пласт пудра върху скрина, за да възстанови недокоснатата повърхност, която бе заварила.
Тъкмо фината пудра я бе довела до скривалището. След случилото се с трезора тя изпитваше див страх, че може да пропусне нещо, затова веднага забеляза пудрата. Освен това имаше свой запас от трикове и сега без проблем възстанови първоначалното състояние.
Отиде заднишком до вратата, която водеше към будоара и остана там, докато погледът й бавно обхождаше стаята, за да провери за евентуални следи от присъствието й. Всичко беше, каквото го бе намерила, и тя беше готова да се обзаложи, че дори мъж с опита на Натаниъл няма да разбере, че някой е претърсил спалнята му.
Доволна, Габриел се върна в собствените си помещения. Едва тогава позволи на болката и тъгата си да излязат на повърхността. Те се издигнаха от самата й същност: в гърлото й заседна буца, от очите й потекоха истински потоци от сълзи и намокриха корсажа на роклята, лицето й се разкриви от остра болка.