Габриел се взря напрегнато в падащия мрак, опитвайки се да разпознае герба на каретата. След малко избухна в луд смях.
— О, това е Джорджи! Явно е решила лично да донесе багажа ми. Вероятно е дошъл и Саймън — Джорджи знае, че не може да нощува под покрива на необвързан мъж без съпруга си.
— За разлика от теб — изръмжа Натаниъл.
— Е, аз съм нещо друго — отговори честно Габриел, събра полите си и хукна към главния вход.
Натаниъл влезе в дома си през страничния вход — с бавна стъпка и мрачно лице. Още не беше готов да се присъедини към въодушевлението на Габриел.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Джорджи, мила Джорджи, колко се радвам да те видя! — Габриел влетя като вихър във фоайето и разпери ръце, за да прегърне братовчедка си. — Каква прекрасна изненада!
— Не можах да устоя на изкушението — пошепна в ухото й Джорджи и я притисна до гърдите си. — Саймън и Майлс са ми ужасно сърдити.
Габриел се усмихна съзаклятнически и отстъпи назад, за да поздрави двамата мъже, които стояха зад Джорджи. Като забеляза видимата им неловкост, тя се усмихна с една от обичайните си криви усмивки.
— Саймън… и Майлс! Колко мило от ваша страна да придружите багажа ми.
— Само минаваме оттук — каза Саймън и я целуна по бузата.
— Да, само минаваме — потвърди Майлс, улови ръката на Габриел и я поднесе към устните си. Изглеждаш много… много добре. — Очевидно искаше да каже нещо съвсем друго.
— Изглежда разрошена от вятъра — уточни Джорджи, свали кадифената пътна шапка и приглади златните си къдрици. — Какво си правила?
— Бяхме на реката. Научих се да управлявам платноходка. — Габриел засия. — Натаниъл ме научи… къде е той всъщност? — Тя се огледа объркано. Смяташе, че той е вървял след нея, а се оказа, че е сама. — Сигурно е влязъл в къщата през страничния вход. Но защо, след като видя, че са пристигнали гости?
Майлс и Саймън си размениха многозначителни погледи. Точно в този момент Натаниъл се появи в страничния коридор.
— Виж ти, виж ти — извика почти весело той, — каква неочаквана радост! На кого трябва да благодаря за това удоволствие? Или по-добре да не питам?
— Само минаваме оттук — обясни смутено Саймън. Минаваме оттук и решихме да наминем за малко при теб и да доставим багажа на Габи. — Той се обърна и с мрачен поглед подкани Майлс да го подкрепи. Приятелят му, който се опитваше да се прави на невидим, кимна също така смутено.
— Да… съвсем правилно, само минаваме оттук — потвърди с покашляне той.
— Минавате оттук? А накъде сте се запътили? попита с усмивка Натаниъл. — Доколкото знам, Беърли Мейнър не се намира на пътя към нито едно от местата, които биха накарали лорд и лейди Ванбруг и особено мистър Майлс Бенет да напуснат топлия си дом посред зима. Наоколо няма нищо освен ниви и ливади.
При тази хаплива забележка по бузите на Майлс пропълзя предателска червенина и той хвърли към Саймън поглед, с който казваше „Идеята не беше моя“. Приятелят му само изду устни и не отговори. Даже Джорджи загуби част от категоричността, с която досега отхвърляше всички възражения.
— За бога, Натаниъл! — извика Габриел. — Що за ужасен човек си! Те са твои приятели, изминали са дълъг път, за да те видят. Най-малкото, което можеш да направиш, е да им предложиш нещо освежително. Освен това носят багажа ми.
— Вземам си думите назад, мадам — изрече Натаниъл със същата мрачност като преди. — Бях забравил вашите претенции към гостоприемството ми. Естествено те трябва да важат и за приятелите ви.
Габриел пое дълбоко въздух, но преди да му е отговорила, както заслужаваше, Натаниъл покани гостите в библиотеката.
— Боя се, че в салона не е запален огън, джентълмени, тъй като не очаквах посетители, но заповядайте в библиотеката. Ще ви предложа бутилка прилично бордо. Габриел, предоставям на теб да се погрижиш за лейди Ванбруг.
— Този човек е дяволски неучтив. — Джорджи размаха малкия си юмрук. — Как можеш да го понасяш, Габи?
— Всичко с времето си — засмя се безгрижно приятелката й. — Много добре знам, че си дошла да ме разпиташ. Хайде да се качим в будоара ми, там ще си побъбрим на воля.
— Моля за извинение, милейди… — Мисис Бейли, която беше стояла безшумно в ъгъла, безмълвна свидетелка на неприятната сцена, излезе напред. — Да приготвя ли стаи за гостите на негово благородие?
— Да, ако обичате. — Габриел се усмихна топло. — Лорд и лейди Ванбруг и мистър Бенет ще нощуват тук. Вие знаете какво да изберете за тях, нали, мисис Бейли?
— Значи да кажа и на готвачката, че трябва да приготви вечеря за пет души? — — В гласа на мисис Бейли все още имаше колебание.