— Да — кимна Габриел. Може ли Ели да донесе чай в будоара ми? Лейди Ванбруг е уморена от дългото пътуване и иска да се подкрепи с чаша хубав чай.
Тя въведе Джорджи в кралския апартамент и енергично затвори вратата.
— Каква хубава стая. — Джорджи се огледа любопитно и одобри с кимане елегантните мебели, дебелите килими и качествените завеси.
— Цялата къща е хубава — каза Габриел и спусна завесите, за да изключи падащия мрак. — Свали пелерината и седни до огъня, Джорджи. Знам, че мразиш пътуването, особено през зимата, и че само проклетото ти любопитство те е накарало да дойдеш тук. Аз съм дълбоко поласкана, можеш да ми вярваш.
Джорджи не се обиди ни най-малко. Беше свикнала с прямотата на Габриел. Братовчедка й притежаваше невероятна енергия и контрастът между двете отдавна беше станал семейна шега.
— Дойдох да ти кажа, че се държиш скандално — започна тя, захвърли наметката си и се наведе да стопли ръцете си над огъня. — Ако се разчуе, не се осмелявам даже да мисля как ще те посрещнат в Лондон. Може би дори ще ти забранят да посещаваш Олмакс. — Джорджи изрече тази ужасяваща възможност с подобаващия уплашен гласец, но очите й, святкащи от любопитство и възбуда, я изобличиха в лъжа.
— Глупости — изсмя се Габриел. — Нищо няма да се разчуе, освен ако ти, Саймън или Майлс не пуснете клюката… а аз знам, че няма да го направите. Просто ще обясня, че за известно време съм се върнала във Франция, и готово.
Тя изгледа братовчедка си с присвити очи.
— Признай си най-после, Джорджи. Ти не си някоя сухарка и със сигурност не си дошла тук, за да играеш ролята на моя компаньонка или да спасиш доброто ми име. Дошла си да видиш със собствените си очи какво всъщност става.
Джорджи се засмя тихо и се настани в креслото пред огъня.
— Добре де, признавам. А сега ми разкажи всичко, още от самото начало.
— Слушай ме — рече Габриел с приглушения глас на съзаклятник, който има намерение да разпространи скандален слух. Джорджи със сигурност щеше да се задоволи с повърхностната истина истинските факти бяха толкова далече от нейния начин на живот, че нямаше да им повярва. Габриел открай време умееше да забавлява братовчедка си и отлично знаеше какви детайли от връзката си с мрачния и неучтив лорд Прайд трябва да й разкаже.
Долу в библиотеката Саймън прие чаша вино от ръката на мълчаливия си домакин и се покашля смутено.
— Вероятно имаш право да се сърдиш на нахлуването ни, Натаниъл, но Джорджи настоя да се убеди, че Габи е добре.
— Настоя ли? — Натаниъл вдигна недоверчиво вежди и отпи глътка вино.
— Точно така, настоя — намеси се Майлс. — Все пак тя е от семейство Дьован — добави той, сякаш това обяснение беше напълно достатъчно.
— Имаш моите съчувствия, Ванбруг — отвърна хладно Натаниъл. — Как мислиш, от колко време има нужда жена ти за тази… проверка? Един час или най-много два?
— За бога, Прайд! — избухна Майлс. — Наистина ли смяташ да ни изхвърлиш от дома си в тъмното?
— Казаха ми, че в Лимингтън имало добра страноприемница — изрече сковано Саймън, стана и остави полупразната си чаша на масичката. — Извинявай за неочакваната ни поява. Помоли някого от слугите да повика жена ми и заповядай да впрегнат конете ни.
Внезапно Натаниъл се усмихна и очите му заблестяха хлапашки.
— Ако ти позволя да си отидеш оттук тази вечер, Саймън, „ужасното дете“, което именно ти ми натресе, ще ме разпъне на кръст. Ти може да си женен за една Дьован, но знай от мен, че само хората, на които вече не им е мил животът, биха се осмелили да противоречат на Габриел дьо Босер.
В стаята се възцари смаяно мълчание, докато гостите се опитваха да проумеят този внезапен обрат. Пръв се опомни Саймън. Лицето му се отпусна и придоби обичайното си сърдечно изражение.
— Ти, копеле! — извика той и заби юмрук в рамото на Натаниъл. — Много добре знаеше колко неловко се чувстваме и се възползва безсрамно от ситуацията!
— По навик — призна засрамено Натаниъл. — Не очаквах, че ще се зарадвам на посещението ви, но колкото и да е странно, чувствам се щастлив, че сте тук.
Майлс извика невярващо.
— Габи наистина прави чудеса!
— Да, има известен талант в това отношение — призна Натаниъл и отново напълни чашите.
Беше му хрумнало, че това неочаквано посещение може да се окаже щастлива случайност. По-късно щеше да раздели двамата мъже и отново да обсъди със Саймън възможността да включи Габи в тайните служби. По принцип вече нямаше нищо против идеята, но трябваше да разпита по-подробно за миналото й.
Малко преди шест Джейк почука на вратата на Габриел, треперещ от любопитство. Естествено, знаеше за пристигането на гостите. Мис Примър и бавачката му не говореха за нищо друго, докато той вечеряше. Кръстникът му беше тук, но с него имаше още една дама, а това беше много по-интересно.