След поканата на Габриел той влезе в стаята и погледна с детско любопитство красивата жена, която седеше пред камината. Тя носеше светлобежов пътнически костюм, блузата под жакетчето беше богато драпирана на врата и закриваше дори брадичката й. Джейк веднага я оцени като закръглена, мека и мила и хареса много златната коса, която сияеше на фона на огъня. Габи не беше нито златна, нито закръглена, но във внезапен прилив на лоялност, той реши, че тя е много по-хубава от другата лейди.
— Ела при нас, Джейк, и кажи добър ден на лейди Ванбруг — подкани го Габриел. Джейк застана пред Джорджи и направи скован поклон.
— Джорджи, това е Джейк — представи го Габи, прегърна го и го настани в скута си. — Натаниъл разговаря с него в библиотеката, преди да си легне. Обикновено двамата слизаме долу.
Джорджи се усмихна сърдечно.
— И аз имам момченце, но е много по-малко от теб.
— О… Как се казва?
— Едуард, но ние го наричаме Нед.
— Хубаво… Тази вечер ще ми разкажеш ли история, Габи? — Джейк не се заинтересува особено от непознатия Нед. Историята беше много по-важна.
— Тази вечер не — отговори със съжаление Габриел. — Татко ти има гости. Кръстникът ти също е тук. Хайде да слезем в библиотеката.
Джейк остана в нерешителност до вратата.
— Татко никога не ме вика в библиотеката, когато има гости.
— Разбирам, но сега там е кръстникът ти — отвърна Габриел. — Освен това гостите са мои добри приятели и той със сигурност ще пожелае да те представи. Ще дойдеш ли с нас, Джорджи, или искаш първо да отидеш в стаята си и да се преоблечеш за вечеря?
— О, предпочитам да дойда с вас. — Джорджи не искаше в никакъв случай да изпусне предстоящата сцена.
Габриел се изкиска доволно. Двете се познаваха добре и нямаше нужда от много думи.
Може би Натаниъл се ядоса, че го прекъснаха, но не допусна никой да го забележи. Габриел и без това е поела нещата в свои ръце, каза си примирено той, докато наблюдаваше как тя запозна Джейк със Саймън и се погрижи срещата между плахото дете и неговия доброжелателен, но малко непохватен кръстник да не бъде принудена. Досега Майлс не беше общуват много с кръщелника си, а и нямаше никакъв опит с децата, затова опитите му да прогони смущението на Джейк обикновено постигаха обратен резултат.
Въпреки старанията на Габриел Джейк не възрази, когато след около четвърт час Натаниъл то изпрати обратно в детската стая. Момчето се поклони сковано пред всички с изключение на Габриел.
— Наистина ли няма да ми разкажеш някоя история? — попита то едва чуто, докато стоеше пред Габриел.
— Тази вечер не, миличък. Трябва да се преоблека за вечеря, но ти обещавам, че когато си легнеш, ще дойда при теб, ще те целуна за лека нощ и ще ти изпея най-хубавата песен, която знам. Има една много весела, която обичахме да пеем с Джорджи. Спомняш ли си, скъпа? Онази за мъжа с брадата, в която гнездят птици!
Натаниъл слушаше веселия смях на жените и откриваше в него интимността на заедно прекараното детство. Саймън също беше участвал в него, макар и в по-малка степен, затова днес проявяваше братска непринуденост в общуването с Габриел. Тримата се опитаха да си спомнят текстовете на песните, които бяха пели заедно, и смехът им беше толкова заразителен, че даже плахият Джейк се засмя. Вкопчен в полата на Габриел, той следеше лицата на възрастните с кръглите си кафяви очи.
Натаниъл си спомни какъв беше самият той на възрастта на Джейк и буквално се разтрепери — самотно, необичано малко момче, само търпяно от възрастните. Не си спомняше някой да го е докосвал по начина, по който Габриел милваше Джейк. Бавачките бяха хората, които го обслужваха и се грижеха за него. Баща му се доближаваше до него само за да го напляска за пореден път. А майка му — не помнеше някога да го е прегръщала и целувала.
— Неприятно ми е да прекъсна приятните ви занимания, но вече е време да се обличаме за вечеря — каза сухо той и се надигна от мястото си. — Джейк, ти трябваше да си отдавна в леглото. Бавачката сигурно вече те търси.
Изобщо не беше имал намерение гласът му да прозвучи толкова рязко. Напротив, желанието му беше да се присъедини към веселата група, да бъде приет от нея, да стане част от хармонията, която свързваше Габриел и детето. Въпреки това гласът му прозвуча остро и неодобрително, а думите бяха грозни и нетърпими.
Смехът изчезна от очите на детето. Джейк кимна и се запъти послушно към вратата. Натаниъл бе прорязан от остра болка, сякаш нещо в гърдите му се бе свило на топка. Болката не беше физическа, но се усещаше като пробождане в гърдите. Когато момчето мина покрай нето, той протегна ръка и му разроши косата както предишната вечер. И двамата отново се уплашиха от този жест.