— Затова смятаме, че сме си заслужили закуската — добави Саймън и ощипа жена си по бузката. — За разлика от една известна нам дама, която е спала почти до обяд.
Джорджи се усмихна на добродушната му задявка и се обърна към масичката за сервиране, за да си избере нещо вкусно.
Натаниъл седеше начело на масата, кръстосал крака във високи ботуши, и доволно отпиваше от канчето с ейл. Погледът му следеше всяко движение на Габриел, която тъкмо разрязваше плика с ножчето за масло. Почеркът му беше много добре познат — като неговия собствен.
Габриел беше очаквала да получи писмо от Талейран — двамата се бяха уговорили той да й пише до дома на семейство Ванбруг, поне докато я приемат в тайните служби. Тогава щеше да измисли подходящ начин да се свързва с кръстника си.
Габриел се запита дали Натаниъл бе познал почерка, но веднага се укори за глупостта си — той със сигурност беше виждал писма от Талейран в работата си. Част от кореспонденцията на Талейран вероятно минаваше през английски ръце.
— Писмото е от Талейран — каза спокойно тя и погледна Натаниъл през масата. Той кимна утвърдително и поднесе канчето към устата си. Габриел веднага разбра, че той е познал почерка и че вероятно е издържала още едно изпитание.
— Каква чест, да имаш толкова важен кореспондент — отбеляза невинно Майлс и продължи да се занимава с гъбите си.
— О, аз ценя високо тази чест, повярвай — отвърна иронично Габриел, но само Натаниъл и Саймън оцениха иронията й. — Моят кръстник продължава да ми пише редовно и трябва да кажа, че писмата му са безкрайно интересни.
— Освен това е ненадминат политик — допълни съвсем искрено Майлс.
— Без съмнение — кимна Габриел. — Той е най-гениалният политик на Европа, без да изключвам императора. Само честолюбието е по-силно от рафинираността му. Съмнявам се, че някой е в състояние да разгадае личните мотиви зад действията му. Ако прецени, че е по-изгодно за него, ще напусне Наполеон без никакви скрупули.
— Джентълменът е прагматичен, без съмнение — рече Натаниъл и се обърна към Джорджи: — Искате ли мармалад, лейди Ванбруг?
— Не е нужно да си толкова официален, Натаниъл — отбеляза Габриел, докато разгъваше писмото.
— Да, наистина — кимна Джорджи, малко нервна, защото все така не понасяше Натаниъл Прайд, въпреки че братовчедка й беше омагьосана от него.
— Това е твърде голяма чест за мен, мадам — отвърна Натаниъл с лек поклон и само засили враждебността на Джорджи.
— Самомнителен тип. Не се занимавай с него, Джорджи. — Габриел грабна едно хлебче от кошничката и го хвърли по Натаниъл. Улучи канчето с бира и течността плисна на всички страни.
— Ти да не си полудяла! — Натаниъл блъсна стола си и се надигна. Габриел вирна брадичка и срещна погледа му с предизвикателно святкащи очи, в които блестеше цялата й ирония и подигравка.
— Е, каква ще ме наречеш още?
— Изчадие на сатаната — отговори развеселено Натаниъл, седна си на мястото и избърса петната по ризата си със салфетката.
Саймън и Майлс размениха несигурни погледи, а Джорджи втренчи невярващ поглед в лицето на братовчедка си, която отново се зае с писмото си със самодоволна усмивка.
Още от пръв поглед й стана ясно, че трябваше да съобщи съдържанието му на английския резидент. Писмото беше весело, издържано в светски тон, описваше последните събития във Варшава, посрещането на Наполеон в Полша и влюбването му в Мария Валевска.
Сигурно това беше важната новост, която трябваше да предаде. Информацията беше от значение за английското правителство, тъй като засега само най-близките приятели на императора бяха осведомени за новото му увлечение. Ако предадеше новината, тя щеше да придаде нова достоверност на твърдението си, че има тесни връзки с императорския двор.
— О, по всичко личи, че Наполеон си е намерил нова Жозефина. — Тя вдиша глава и забеляза, че Натаниъл я наблюдава внимателно. Какво ли търсеше по лицето й? Дали знак на колебание или пресметливост? Е, нито един от двата не беше налице. Годините с Гийом я бяха научили да владее до съвършенство изражението си и да не допуска да се забележи какво става в главата й.
— В Полша ли? — осведоми се небрежно Натаниъл.
— Да, жената на полския канцлер — отговори с усмивка тя. — Искаш ли да ти прочета писмото? Много е забавно? — И веднага зачете.
Цивилизовано писмо на цивилизована личност, мислеше Натаниъл, докато я слушаше, изпълнено с впечатления и описания, не само точни, но и забавни. Талейран не говореше за политическото значение на връзката между Наполеон и полската аристократка, но то беше очевидно за всеки интелигентен наблюдател на събитията в Европа.