Успокоен, Натаниъл се запъти към кралския апартамент. Имаше на разположение повече от два часа, за да претърси багажа на любовницата си.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джейк беше на седмото небе от радост. Най-неочаквано имаше свободен ден! През целия път не спря да говори, прекалено развълнуван, за да забелязва нещо от онова, което срещаха по време на пътуването, и непрекъснато питаше в кои магазини ще отидат, какво иска да си купи Габриел и дали ще му купи сладолед от чайния салон на кея. Някога, преди много време, Прими му купила сладолед от там, защото изтърпял мъките при зъболекаря, без да гъкне. Следобедът се простираше пред детето като неизследвано, магическо пространство без граници.
Габриел слушаше с внимание веселото бъбрене на момченцето, докато каретата се носеше по тесния път, обграден с трънливи живи плетове, отрупани с червени плодчета. Имаше чувството, че някой е махнал капака на кипящо гърне. Дали си няма никого, който да го слуша? — запита се тя, когато Джейк й описа подробно една от фантастичните игри, които разиграваше в представите си. Играта изискваше сложни строежи, подобни на лабиринт, които той описа пред внимателната си слушателка във всички подробности. Джейк е дете с богато въображение, с висока степен на интелигентност, заключи убедено Габриел. За съжаление живее само с мечтите си и няма пред кого да разкрие сърцето си. Натаниъл очевидно не подозира какво се разиграва в главата на сина му.
Какъв ли е бил самият той като дете? Самотен като Джейк, това е сигурно, но много по-издръжлив от него. Истински син на високомерната шеста лейди Прайд, която няма нищо общо с нежната, крехка Хелън, седмата лейди Прайд.
Докато тя размишляваше по този начин и слушаше внимателно описанията на Джейк, седмият лорд Прайд се занимаваше с багажа й.
По време на професионалната си дейност Натаниъл беше правил много претърсвания, като често бе принуден да действа бързо и тайно, под постоянен риск да бъде разкрит. Този следобед обаче се намираше в собствения си дом, уверен в отсъствието на Габриел, знаейки, че никой няма да го изненада или да му попречи.
Това му позволи да извърши претърсването с извънредна грижливост. Със студена пресметливост прогони всички мисли за личността, на която принадлежаха всички тези вещи, и прегледа щателно роклите в шкафа, като проверяваше всеки шев. Габриел притежаваше десетки чифтове обувки и това го учуди, докато проверяваше всеки ток за евентуална кухина, в която се криеха документи.
След това дойде ред на дантеленото бельо в чекмеджетата на скрина, което претърси за скрити джобчета и разпрани ръбове. Той имаше известно предимство пред Габриел, защото знаеше, че самото помещение не съдържа скривалища. Ако наистина притежаваше нещо компрометиращо, то трябваше да е между вещите й и в краен случай в мебелите или в драпериите.
Претърси ковчежето със скъпоценности и присви вежди при вида на невероятните накити. Стана му ясно, че досега тя не е слагала и половината от семейните скъпоценности на рода Хоуксуърт.
Претърси малкото писалище и отново прочете писмото от Талейран, което бе пристигнало сутринта, за да се увери, че Габриел не е пропуснала нещо важно. Не намери други писма, нито дневник.
Свали чаршафите и завивките от леглото и провери матрака. Не откри никъде подозрителни разрези или издатини. Опипа грижливо завесите на прозорците и на леглото. Вдигна килима, преобърна креслата и опипа тапицерията.
Нищо. Не намери никаква улика. Натаниъл се запита дали беше очаквал да намери нещо и с учудване забеляза, че изпитваше безкрайно облекчение.
Застана под лъча бледа слънчева светлина, който падаше през прозореца, протегна се и зарови пръсти в косата си. В този момент погледът му падна върху книгите на пода до пейката под прозореца. По някаква незнайна причина ги бе оставил за последно.
Наведе се и ги вдигна. Видя издание на „Делфин“, роман от мадам Дьо Стал и томче с „Философски писма“ на Волтер. Отвори Волтер и изтърси страниците. В книгата нямаше нищо Направи същото и с „Делфин“ със същия резултат. Отново посегна към Волтер. Отдавна не беше препрочитал критичния трактат за институциите на предреволюционна Франция. Появата на тази бунтовна книга беше довела до изпращането на автора в изгнание и в крайна сметка до избухването на революцията.
Натаниъл прелисти няколко страници, прочитайки тук и там по някое изречение. Изведнъж се скова, по кожата му пробяга студена тръпка, косъмчетата на ръцете му настръхнаха.