Взря се като замаян в дълъг откъс, в който определени букви бяха маркирани с молив. В края на страницата бяха изписани редици числа.
Сърцето му се вкамени. Без да съзнава какво прави, отнесе книгата в своята стая и преписа откъса с маркираните букви и редиците числа. Трябваше му известно време, за да разгадае кода. После върна книгата на мястото й и огледа помещението, за да се уверя, че всичко е така, както го беше заварил. Леглото беше малко по-подредено от преди, но това нямаше да направи впечатление на никого. Той плъзна ръка по завивката и слезе в библиотеката, за да чака завръщането на Габриел и Джейк.
Често съм използвал такива кодове, помисли си той бегло и си наля чаша коняк. Книгите бяха идеален посредник за предаване на тайни послания. Те бяха нормална, незабележима част от личния багаж, пренасяха се лесно и никой не им обръщаше специално внимание. Само хората, които владееха езика на агентите, откриваха веднага нещо необичайно в слабо маркираните букви в текста.
Хората, които владееха езика на агентите… Велики боже на небето! Тази измамна, двулична курва — тя му бе предложила всички изкушения на тялото си, за да го предаде!
Той запрати чашата в камината. Тънкият кристал се пръсна на хиляди парченца, капките коняк опръскаха пламтящите цепеници и към тавана се издигнаха сини, съскащи пламъци.
Колко близо беше до това, да й повярва… само на косъм от решението да й повери важна политическа информация и живота на половин дузина агенти във Франция. Само на косъм от възможността да й довери собствената си душа…
Какъв глупак беше! Как можа да стигне дотам? Защо беше толкова сляп? С перления си смях, с очарованието и дързостта си… с безумната си страст и умението да достави удоволствие на мъжа… Габриел се бе промъкнала под кожата му като лаком малък паразит, за да подкопае защитата му и да разруши стената, която бе издишал около себе си след смъртта на Хелън.
Тя ме омагьоса, оплете ме в мрежите си, спечели на своя страна единствения ми син, за да ме предаде.
Студена пот изби на челото му, заля го вълна на отвращение и болка.
Джейк — тя бе използвала детето, детето на Хелън, за да замае главата на жертвата с проклетото си очарование и да узнае тайните му, да се възползва от слабостта му. И той бе допуснал това да се случи.
Габриел беше измамила и приятелите си! Отново я видя да се смее с Джорджи и Саймън, докато пееха онази глупава песничка, свързани от дълбоката интимност на общото минало. Общо минало, което Габриел използваше безсъвестно и користно за собствените си цели. Без усилия беше заблудила Саймън, който й вярваше, за да се добере до резидента и за малко да заблуди и самия него.
Той се взираше с невиждащ поглед в огъня и виждаше между пламъците голото тяло на Габриел, което се извиваше сладостно под неговото. Червените къдрици бяха разпилени по възглавниците, краката й се увиваха около хълбоците му, за да го притиснат плътно към тялото й, да направят сливането им още по-интензивно.
От устата му се изтръгна грозно проклятие. Той обърна гръб на огъня, за да избяга от хипнотизиращите асоциации, които пламъците будеха у него. Излезе от библиотеката, мина през страничния вход и буквално изтича до реката, без да обръща внимание на острия вятър, който духаше от водата и рошеше перата на патиците, които се криеха в тръстиката. При появата му от брега излетя ято диви гъски и силните удари на крилата им, придружени от предупредителни викове, бяха като ехо на безумния му гняв.
Докато вървеше по брега, той водеше борба със себе си, за да забрави сладките спомени за любовните нощи, да прогони емоциите и да мисли студено и трезво, като резидент на английското разузнаване. Току-що бе разобличил двойна агентка. Габриел дьо Босер беше френска шпионка, която се стремеше да предаде страната му, както той работеше срещу нейната. Трябваше да вижда само този прост факт. Сега трябваше да реши най-важния въпрос: Какво да прави с Габриел?
Можеше да я предаде на хората, които знаеха как да измъкват необходимата им информация. Те щяха да изтръгнат от нея всичко, което знаеше, а после да я обесят. Шпионите не бяха защитени от гражданските закони, валидни за военнопленниците. Габриел сигурно го знаеше. Знаеше какво рискува, като се вмъква в английското разузнаване.
Или… можеше да я използва, както тя се бе опитала да го използва.
Нямаше да му достави никакво удоволствие, ако я осъдеше на мъчения и бесилка. Това нямаше да намали болката му, нито да удовлетвори жаждата му за отмъщение. Нито пък щеше да му помогне да спаси наранената си гордост.