Но просто да обърне играта… да надхитри Талейран и Фуше със собствения им инструмент — това беше план, който обещаваше истински триумф. Знаеше как да разстели шпионските си мрежи. Габриел щеше да предава на началниците си в Париж фалшива информация и френските тайни агенти в Англия щяха да паднат в капана.
Вечерната мъгла падаше на валма над реката. Натаниъл спря под една върба. Наведе се, вдигна едно кръгло камъче и го метна пад къдрещата се вода. Чертите му бяха като изсечени от гранит, очите корави и безизразни, докато се взираше към нивите на отсрещния бряг. Трябваше да запази досегашните отношения с Габриел, да се държи, сякаш нищо не се е променило. Трябваше дори да задълбочи интимността им, да й вдъхне чувството, че е отхвърлил всички съмнения и е изпълнен с доверие към нея. Ако й каже, че е променил решението си и е готов да я приеме в тайните служби, тя трябва да повярва, че тактиката й е постигната желания успех.
Наистина добра тактика, каза си горчиво той. За малко да успее. Как бе успяла да му замае главата с огнените си тъмни очи, с изкусителните извивки на тялото си и с необузданата си сексуалност…
Стига толкова! Той изрече думата на глас в мрачен и отчаян опит да обуздае кипящия гняв и презрението към самия себе си, които отново заплашваха да го надвият.
Бавно, много бавно безсмисленото ожесточение бе победено от студения прагматизъм. Едва тогава усети ледения вятър, който се носеше откъм морето. Студът проникваше в тялото му и се събираше в костите. В сърцето му бе забита ледена кама.
Беше време да се върне вкъщи и да застане лице в лице с реалността. Натаниъл се прибра в дома си точно в момента, когато двуколката спря пред главния вход. Той влезе в залата и зачака появата на Габриел и Джейк.
Очите на сина му блестяха, устата му лепнеше от нещо сладко. Той поздрави весело Бъртрам, който им отвори вратата, и въодушевено заразказва на чакащата малко по-назад мисис Бейли за разходката в града. Погледът му се отправи към баща му и на лицето му изгря плаха усмивка, сякаш искаше и той да вземе участие в радостта му.
— Изядох два ягодови сладоледа, Габи си купи нови ръкавици, видяхме едно момиче, което продаваше малки кученца, на кея трима мъже се сбиха и Габи каза веднага да изчезваме, защото моряците били много груби, а после…
Габриел се засмя весело и свали ръкавиците си. Когато погледна Натаниъл очите й заблестяха топло, сякаш го подканваше да сподели радостта на Джейк.
Тя използваше сина му. В гърлото на Натаниъл се надигна жлъчка, ръцете му неволно се свиха в юмруци. Изпита неистово желание да стисне стройната й шийка и да я прекърши. Буквално усети как пулсът й бие в див страх, как хватката му се стяга, видя как нежната кожа посинява… натисна още по-силно…
Все пак успя да се пребори с безумния гняв и изчака, докато в главата му отново се възцари студена трезвост.
— Стига толкова, Джейк — изрече той хладно. — Време е за вечерята ти. Надявам се все пак да хапнеш нещо, след като цял следобед си се тъпкал със сладолед. Веднага отивай в стаята си.
Лицето на Джейк се удължи, думите замръзнаха на устните му, радостният блясък в очите му угасна. Без да каже дума, той изтича към стълбата и хукна нагоре.
Габриел се намръщи, мисис Бейли промърмори някакво извинение и се оттегли в кухнята.
— Мисля, че беше прекалено строг — отбеляза спокойно Габриел и се запъти пред него към библиотеката. — Детето не е направило нищо лошо.
— Двамата отсъствахте твърде дълго, освен това си му позволила да гледа сбиване между моряци, което е недопустимо. Трябва да кажа, че те смятах за по-разумна.
— Съжалявам — отвърна просто тя. Онзи Натаниъл, който беше участвал във веселите шеги на масата за закуска, отново беше изчезнал. Изобщо не можеше да си представи, че би могла да хвърли парче хляб по мъжа, който стоеше пред нея… От друга страна обаче, вече започваше да свиква с резките промени в настроението му. За съжаление малкият Джейк не можеше да разбере това. Сутринта баща му се държа необикновено меко и дори нежно, а сега се връщаше към старата си рязкост и властност. Ала Габриел вече знаеше достатъчно за Натаниъл, за да разбере, че ако продължи да спори с него в този момент, няма да постигне нищо.
— Ще се кача горе да се измия и да се преоблека за вечеря.
Натаниъл си заповяда да се овладее и я дари с примирителна усмивка.
— Извинявай, не исках да прозвучи така рязко. Просто се разтревожих, че се забавихте. Искаш ли да изпиеш чаша шери, преди да отидеш в стаята си?
— Да, благодаря. — Габриел пое чашата с усмивка, която не й се удаде съвсем. Начинът, по който ги посрещна Натаниъл, бе развалил радостта й от прекарания с Джейк следобед, освен това в къщата цареше странно натегната атмосфера. Библиотеката изглеждаше, празна и безутешна, но причината вероятно беше, че й липсваше ведрата, винаги усмихната Джорджи.