Така и трябва, помисли си злобно Натаниъл. Тази жена беше невероятно добра шпионка! Скритото послание в писмото до кръстника й беше майсторско произведение.
Запита се как най-добре да я събуди. Тя предпочиташе да се буди бавно, значи…
Вдигна колене към тялото си, заби пръстите на краката в завивката, после с един замах протегна крака и избута завивката в края на леглото, за да разголи тялото на Габриел прел студения утринен въздух и пред жадния си поглед.
Габриел спеше толкова дълбоко, че рязката промяна на температурата предизвика само инстинктивна реакция. Тя се обърна на другата страна и се сви на кълбо, за да компенсира загубената топлина.
Натаниъл я плесна доста силно по дупето.
— Събуди се, Габриел.
Тя се обърна по гръб, отвори широко очи и инстинктивно сложи ръце на гърдите си.
— Студено ми е! Къде е завивката?
— Аз я махнах.
— Грубиян! — Тя седна и посегна към завивката, все още твърде сънена, за да проумее какво й бе казал. — Ооох… така е по-добре. — Въздъхна облекчено, отпусна се отново на възглавницата и се зави до брадичката. Очите й се затвориха.
— Казах да се събудиш! — Издърпа енергично завивката и обясни: — Имаш да погасиш дълг на честта.
Габриел примигна объркано и Натаниъл продължи със злобна усмивка:
— Днес е денят, когато ще имам покорна слугиня за двадесет и четири часа. Защото спечелих облога.
Габриел затвори очи, за да скрие бурята, която се разрази в сърцето й при тези думи. Напълно бе забравила облога. Беше твърде заета да се рови в тайните му и да спечели доверието му. Но не се изненада, че Натаниъл го е запомнил. Облогът беше от нещата, които той никога не забравяше. А днес май наистина беше неделя — камбанният звън го доказваше. Значи двете седмици бяха свършили и той нямаше да я приеме в своята шпионска мрежа.
Може би наистина трябваше да прекара деня в необуздана похот, за да прогони демоните на депресията, които я мъчеха от снощи.
— Добре де, добре — промърмори тя, все още със затворени очи. — Но доколкото си спомням, ние се разбрахме, че това е облог, който можеш и да спечелиш, и да загубиш.
— Ще ми го обясниш утре по това време — заяви той. — В момента съм се концентрирал върху привилегиите на победителя.
Тя отвори очи и го погледна невинно.
— Тогава ми кажете желанията си, милорд.
— Първо, искам да не забравяш, че през следващите двадесет и четири часа всеки сантиметър и всяка клетка от тялото ти ми принадлежат — включително езикът ти, който те моля по изключение да държиш зад зъбите.
Палецът му се плъзна по устата й.
— Тъй като не бих искал да подлагам на изпитание самообладанието ти, ще ти помогна, като заповядам абсолютно мълчание. От този миг нататък.
Габриел го изгледа унищожително, но запази мълчание. Той прочете в очите й смайване и нещо като отвращение. Когато устата й все пак се отвори, за да поиска допълнителни обяснения, Натаниъл я затвори с палец.
— Ето така — рече почти нежно той. — А сега отивай в стаята си, докато аз се оправя тук. Като приготвя всичко необходимо, ще те повикам.
Нещо не беше наред. Но след като се бяха уговорили да играят тази игра… Габриел стана от леглото и се запъти към свързващата врата.
— Още нещо, Габриел… — спря я гласът му. — Няма нужда да се обличаш.
Какво, по дяволите, искаше да прави с нея? Указанията му намекваха, че възнамерява да се придържа буквално към сключения облог. В сърцето й отново се надигнаха неясни подозрения, последвани от тих бунт.
Тя се уви в кашмирения си шал, за да не й е толкова студено, и седна на обичайното си място до прозореца, за да чака повикването му. Когато се отпусна, по тялото й пробягаха тръпки на възбуда, фините косъмчета на тила й настръхнаха, в корема й танцуваха пеперуди. Двадесет и четири часа бяха дълго време… а Натаниъл беше страхотен любовник с талант за еротични игри.
Тишината имаше силно въздействие върху сетивата — Габриел изпита това на собствения си гръб, когато дългото утро премина в следобед. Тишината улесняваше изключителната концентрация върху докосването и емоцията, върху вкуса, миризмата и гледката. Габриел реши, че сигурно по същия начин се чувства детето в майчината утроба, когато Натаниъл я сложи под себе си с едно единствено гъвкаво движение на силното си тяло, което не попречи на сливането на слабините им, и тя усети хладината на чаршафа в гърба си, там, където до преди малко беше мекият, стоплен от огъня въздух на спалнята. Тежестта му я притисна към матрака и всички гънчици на тялото му се сляха с меките извивки на нейното.