Е, в известна степен това щеше да е облекчение. Отново можеше да се концентрира върху своето отмъщение. Трябваше да се отдалечи от Натаниъл Прайд, да забрави пламенните му прегръдки. Така трябваше. Точка.
Куриерът, който донесе писмото на Габриел, завари Шарл-Морис дьо Талейран-Перигор в страноприемницата на малко източно пруско село, където бе отседнат на връщане към Париж. Външният министър на Наполеон беше в лошо настроение. Сакатият му крак страдаше ужасно от студа и друсането на каретата по изровените, заледени пътища. Предстоеше му още дълго пътуване през тази забравена от бога част на Европа и дори мисълта за удобния му дом на улица Д’Анжу не беше в състояние да го изтръгне от унинието.
Победата на Наполеон над руснаците при Айлау на осми февруари най-сетне бе дала възможност на външния министър да се отдели от своя император. Наполеон съвсем правилно беше описал Айлау не като битка, а като „клане“: руснаците загубиха почти двадесет и шест хиляди души, френските загуби също бяха катастрофални. Възникна въпросът коя страна може наистина да претендира за победата. Руският император Александър поздрави своя генерал Бенингсен, че е победил „човека, който досега не знаеше що е поражение“. Ала Бенингсен заповяда на армиите си да се оттеглят към Кьонигсберг и Наполеон практически остана господар на бойното поле.
Каква слаба утеха за вдовиците и сираците от двете страни, помисли си Талейран, докато се взираше мрачно в мазната си чаша. Сега обаче императорът водеше армията към Остероде, за да прекара там зимата, а Талейран жадуваше да избърше праха на Източна Прусия от ботушите си. С малко повече късмет щеше да стигне до Париж към края на седмицата.
Огънят в камината догаряше. Беше принуден да пие водка, тъй като в тази жалка страноприемница не сервираха нищо по-цивилизовано. Докато разтриваше с отсъстващ вид болезнено пулсиращия си крак, той прочете още веднъж писмото на Габриел. Скъпата му кръщелница беше истински експерт в скритите послания, а и умът й беше много подходящ за конструиране на загадъчни, но достатъчно информативни изречения.
Въпреки това в писмото имаше нещо, което го безпокоеше. Не закодираното послание, а самото писмо, в което беше вложено. В писмата си Габриел винаги се изразяваше официално. На публични места се държеше така, сякаш не храни особена симпатия към кръстника си и води кореспонденция с него само от учтивост и по задължение. Ако някой случайно надникнеше над рамото й, докато му пишеше, трябваше да открие тъкмо този тон.
Въпреки това Талейран имаше чувството, че нещо не е наред във връзката между Габриел и английския резидент. Прелъстяването бе минало точно според плана им и Габриел очакваше в скоро време да спечели пълното доверие на англичанина, но тя премълчаваше нещо. В писмото се усещаше известна несигурност, леко двусмислие, което даде повод на кръстника й да направи най-различни предположения. Само човек, който я познаваше много добре, както я познаваше той, можеше да забележи тази несигурност. Самата Габриел сигурно също не я осъзнаваше. Той обаче беше уверен, че е възникнало нещо, което може да застраши съвършения му план.
Талейран изохка и изрита с болния си крак най-дебелата цепеница в камината. Габриел знаеше, че целта на плана му не е да унищожи Натаниъл Прайд, а точно обратното. Резидентът трябваше да получава избрана информация и да я предава на своето правителство, с което да даде възможност на Талейран да манипулира войната така, че изходът да бъде желаният от него: поражение на Наполеон. Само така в Европа отново щяха да се върнат мирът и стабилността, а Франция нямаше да пострада твърде много. Като стабилизира страната след революционния хаос, Наполеон изпълни историческата си мисия и сега вече не работеше в интерес на Франция. Беше обзет от мания за величие и трябваше да бъде отстранен, преди териториалните му амбиции да унищожат собствената му страна. Тези териториални амбиции бяха довели до създаването на коалиция от жадуващи отмъщение сили начело с Англия, на която Франция не беше в състояние да се противопостави.
Габриел имаше съвсем личен, първостепенен мотив да манипулира Натаниъл Прайд. Тъкмо това я правеше съвършената партньорка в плана на кръстника й. Ако се случеше нещо, което да угаси жаждата й за отмъщение, как щеше да се отрази то на готовността й да участва в коварната игра на Талейран?