— Хайде да слезем долу — предложи Натаниъл. — Става все по-студено, освен това е вече много късно. Да се опитаме да поспим няколко часа.
— Койката е дяволски тясна — промърмори тя, но тръгна покорно след него.
— Ще я имаш само за себе си. Аз ще спя на пода.
— Но това е ужасно неудобно.
— Често съм нощувал на пода — успокои я той. — Свикнал съм с неудобствата.
Гласовете им заглъхнаха под палубата и Джейк затрепери още по-силно. Макар да се страхуваше, че ще го открият, малкият беше черпил утеха от близостта им. Дрехите му бяха овлажнели от студената морска пяна, солта на устните му се смесваше със солените сълзи. Обзе го чувство на непоносима самота. Отново се сви зад навитото платно и се опита да не мисли за тъмното, враждебно море под него, нито за нощното небе над главата си.
Потънал в своя свят на болка и тъга, Джейк не чу тежките стъпки, докато не се озоваха съвсем близо до него.
— Гръм и мълния! Какво имаме тук?
Гневният мъжки глас изтръгна от гърлото на детето ужасен писък. Джейк се притисна до релинга и бавно отвори очи. Над него се бе възправил едър мъж в панталон до коленете и моряшки пуловер, почти същият като неговия. Мъжът протегна огромните си ръце, хвана го под мишниците и го вдигна високо във въздуха.
— Знаеш ли какво правим с пътници без билет? — изръмжа грубо морякът. — Хвърляме ги през борда и ги оставяме да стигнат до брега с плуване.
Джейк видя под себе си черната вода и нощният въздух бе прорязан от остър писък.
— Габи! Габи! — Това беше единственото име, което обещаваше спасение, и момчето го изкрещя с все сила.
— Какво, за бога, означава този шум? — Натаниъл, който тъкмо помагаше на Габриел да си събуе ботушите, се обърна рязко към вратата. Подаде глава през люка и извика: — Какво става тук, хора?
— Моля за извинение, сър, но имаме незаконен пътник на борда. — Матросът вдигна високо пищящото дете, което отчаяно размахваше ръце и крака.
— Габи! — изпищя отново Джейк. — Искам при Габи.
— Велики боже на небето! — пошепна невярващо Натаниъл. — Джейк?
— Познавате ли хлапето, сър?
— Синът ми — отговори кратко Натаниъл. — Дайте ми го.
— Искам при Габи! — повтаряше отчаяно Джейк, полудял от страх. Внезапно тя се озова до него, избута настрана Натаниъл и се промуши през тесния отвор.
— Джейк! — Разтвори ръце, морякът сложи момчето на дъските и то се втурна като обезумяло към нея. — Няма нищо — пошепна тя и зарови главата му на гърдите си. — Всичко е наред. Държа те здраво. Няма нищо. Всичко ще се оправи.
Натаниъл стоеше неподвижен и ги гледаше. Ставащото сякаш нямаше нищо общо с него… макар че това беше неговият син. Габриел го познаваше само от няколко седмици, но в момента бащата не съществуваше и за двамата.
Тя се наведе над момчето, обгърна го с тялото си, косата й се развърза, напада по лицето й и се смеси с русите къдрици на Джейк. Най-сетне Натаниъл проумя, че — макар да бе използвала детето му за плановете си, — топлината и близостта между двамата бяха истински. Габриел обичаше сина му. Привързаността й не беше преструвка.
— Искрено съжалявам, сър — каза морякът и смутено прокара ръка по лицето си. — Наистина не знам как се е промъкнал незабелязано на борда.
— Трябва да се върнем — отговори рязко Натаниъл. — Веднага обърнете!
— Няма да стане, сър. Течението и вятърът са срещу нас. По никакъв начин няма да успеем да заобиколим скалите.
Натаниъл изрече цял куп богохулни проклятия, които впечатлиха дори стария морски вълк. Хълцането на Джейк бе преминало в безмълвен поток от сълзи, главата му беше все така скрита на гърдите на Габриел.
— Отнеси го в кабината — заповяда строго Натаниъл.
— Ела, Джейк. — Тя бутна детето пред себе си към коридорчето и тръгна след него. Натаниъл се спусна по стълбичката с омекнали колене, но лицето му беше разкривено от гняв.
— Ела при мен! — Щракна с пръсти, но синът му се вкопчи с все сила в полата на Габриел и скри лице под ръката й. Изплака задавено, но не се подчини.
Натаниъл се опита да овладее гнева си и изсъска през здраво стиснати зъби:
— Габриел, пусни го веднага и се качи на палубата. — Гласът му прозвуча безизразно, без всякакво чувство.
Габриел погледна надолу към светлата главичка, която се притискаше към бедрото й. След това се обърна със спокойна решителност към Натаниъл, наведе се и вдигна Джейк на ръце.