— Не искам това мляко — изплака Джейк. — Вкусът му е гаден.
— Това е френско мляко, съкровище — обясни Габриел и се върна при него. Усмихна му се, опитвайки се да се пребори със собственото си изтощение. — Вкусът му е различен от английското. Защото френските крави пасат друга трева.
— Мразя френско мляко! — Джейк избухна в плач. — Искам си вкъщи. Искам при бавачката и Прими!
Габриел го вдигна на ръце и го притисна до гърдите си. После хвърли заклинателен поглед към Натаниъл над къдравата руса главичка.
Натаниъл зарови пръсти в косата си и кимна мрачно.
— Е, добре. Но ще тръгнем още на разсъмване. Ще говоря с гостилничаря и ще го помоля да ви даде най-хубавата спалня.
— По-добре остави това на мен. Вече сме във Франция, значи можеш да си спестиш усилията и да се възползваш от отличния ми френски. — Веждите й се вдигнаха с обичайното подигравателно предизвикателство.
Натаниъл не оцени по достойнство добродушната подигравка.
— Е, добре, иди да говориш с човека. — Взе Джейк от ръцете й и махна към вратата. Габриел кимна многозначително.
— Накарай го да изпие няколко глътки мляко. Трябва да си напълни коремчето. — Вратата се затвори зад нея.
— Не искам това мляко — изхленчи Джейк. — Вкусът му е ужасен!
— Това е истинско прясно мляко и ти трябва да свикнеш с него, приятелче. — Бащата го сложи отново на стола и му подаде чашата. — Искам да изпиеш половината.
Детето бутна чашата и около устата му се появи упорита линия, каквато Натаниъл никога не беше виждат. До днес синът му никога не бе проявяват инат. Джейк беше пасивен и покорен и той бе повярват, че е такъв по природа. Но вече не беше толкова сигурен. Изразът на лицето на момчето неприятно му напомни за самия него.
Той срещна погледа на Джейк със спокойна твърдост. Мълчанието беше добро средство за натиск. Ако не можеше да наложи волята си на един изтощен шестгодишен хлапак, значи светът напълно се бе объркат. За негово облекчение Джейк взе чашата и я вдигна към устните си с изкривено от отвращение лице. Макар че се давеше и въздишаше, той изпи половината мляко.
— Уредих всичко — съобщи весело Габриел. В гласа й ясно личеше огромното облекчение от перспективата да се освежи и да поспи няколко часа. — Мадам гостилничарката ми показа стаичката в другия край на коридора. За Джейк сложиха специално походно легло. Ще те сложа да си легнеш, миличък, и после ще сляза да вечерям. — Тя потърка ръце. — Има заешко печено със зелен фасул и риба в магданозен сос. О, и бутилка местно вино.
— Виждам, че си се погрижила по най-добрия начин за удобствата си — отбеляза хапливо Натаниъл.
Тази незаслужена острота само подхрани високомерието на Габриел. Беше намерила начин да обясни на гостилничаря защо трябва да вечеря заедно със слугата си в отделна стая, но сега погледна Натаниъл с невинно трепкане на миглите.
— Предполагах, че ще се храниш със слугите. Доколкото чух, има овча глава… или беше свинска? Мадам каза, че за теб ще се намери нар на тавана. Сигурна съм, че тук няма бълхи — страноприемницата изглежда чиста и добре поддържана.
— Какъв лукс — отвърна саркастично Натаниъл. — Загрижеността ти ме трогва.
Габриел прикри усмивката си.
— О, забравих да ти кажа, че продадох файтона и бедната кранта за три ливри и десет су и поръчах пощенска карета за утре сутринта. До Париж има няколко станции, където ще сменяме конете, и се надявам утре вечерта да стигнем.
— Наистина сте поработили усърдно, графиньо. Дълбоко съм ви задължен. — Натаниъл се отправи към вратата.
— Опитах се да помогна — отговори Габриел, вече сериозно разсърдена. Ако Натаниъл не беше готов да преодолее раздразнителността си с шеги, — и тя щеше да се поддаде на собственото си изтощение и да му се развика.
— Защо се карате? Не ми харесва, когато си крещите така. — Това необичайно заявление от страна на Джейк ги накара да млъкнат. Двамата се обърнаха към детето, което ги наблюдаваше с мрачни очи.
— Не се караме, миличък — отговори подчертано весело Габриел. — Татко ти просто ми завижда, че ще ям заешко печено. — Тя се усмихна на Натаниъл, призовавайки го да даде отговор, който ще успокои детето.
Ала Натаниъл очевидно не беше в състояние да преодолее раздразнителността си.
— Имате крайно неподходящо чувство за хумор, графиньо — изсъска той, излезе от стаята и затръшна вратата, предоставяйки на нея да се погрижи за Джейк.
Габриел се загледа за момент в затворената врата, после вдигна рамене. Неудобствата на пътуването причиняваха раздразнителност, затова беше по-добре известно време да стоят далеч един от друг, за да се успокоят. Сега най-важното беше да сложи Джейк да спи, да се измие хубаво, да вечеря и да си легне.