— Исках те. — Габриел каза истината, защото нямаше лъжа, която да звучи така убедително. — И си мислех, че ти също ме искаш.
Гневът на Натаниъл беше угаснал. Време беше да се върнат в реалността. Габриел беше тук и никой не бе разкрил присъствието й.
Габриел се обърна към него, огледа изпитателно лицето му и установи, че вече не изглежда толкова строг.
— Искрено съжалявам — продължи тя. — Всички спят. Заключих стаята и оставих прозореца отворен, за да чуем Джейк, ако се събуди и ме повика. Сметнах, че рискът не е толкова голям, докато печалбата…
На носа й имаше черно петно, а в разрошената коса бяха полепнали сламки. Наметката беше паднала от раменете й и бялата нощница под нея беше ужасно мръсна.
Натаниъл все още усещаше прекрасното й тяло в ръцете си, докато тя се бореше с него. Почувства извивката на хълбока й, когато се извиваше като змия, усети аромата на сапун от кожата й.
Атмосферата в малкото помещение натегна от чувственост. Слабините му запулсираха болезнено. Подчиняването на Габриел го беше възбудило по непознат досега начин.
Погледът й се разтопи в неговия.
— Велики боже — пошепна той. Какво правиш с мен. Габриел?
— Не е ли ясно отвърна меко тя. — Аз съм жена, ти си мъж и ние сме създадени един за друг.
Вече нищо не беше важно, освен властното желание да завладее тялото й, да слее плътта си с нейната. Да чува страстните й думи, да усеща кожата й, топла и жива под ръцете му, да я целува и милва по начин, който възпламеняваше тялото й, да завладява отново добре позната територия, да открива неща, които досега са му убягвали. Да пълни дробовете си с женския й аромат и езикът му да превежда аромата на езика на вкуса.
Когато я погледна, Натаниъл разбра, че и тя мисли същото… жадуваше за тялото му не по-малко, отколкото той за нейното.
Габриел пристъпи към него и нетърпеливо захвърли наметката. Протегна ръце, отметна глава назад и отвори устни в недвусмислена покана. Той обхвана с две ръце шията й и усети бързия пулс под пръстите си, ускорен от енергията на възбудата.
Габриел чакаше задъхано той да направи нещо, не просто да стои и да я гледа, лицето му съвсем близо до нейното, очите присвити, със странен блясък в светлите ириси. Никога не го беше виждала такъв. По тялото й пропълзя страх. Атмосферата беше съвсем различна от предишните им чувствени срещи и тя изпита чувството, че може да се случи всичко.
— Какво гледаш? — пошепна тя, когато мълчанието стана непоносимо.
— Теб — отвърна просто той. Очите му проникваха до дъното на душата й.
Въпреки това Натаниъл не помръдваше. Габриел пое шумно въздух и внимателно обхвана главата му с две ръце, привлече устата му към своята. Ръцете му останаха на гърлото й, докато тя го целуваше и притискаше болезнените си слабини към коравия, гордо стърчащ член. Ръцете й се плъзнаха по гърба му, пръстите й се забиха в коравите мускули на задника, за да изразят силата на желанието й, поканата й той да реагира със същата страст.
Най-после тя се отдръпна, задъхана, със зачервени устни, с мътен блясък в черните очи. Ръцете му бяха оставили отпечатъци на шията й, пулсът й под палеца му биеше още по-силно. Кръвта беше като разтопена лава във вените й. Въпреки това той остана неподвижен, не отговори на милувките й, просто стоеше, обхванал крехката й шия, и я гледаше със загадъчни очи и неподвижна уста.
— Какво има? — попита задавено тя. Имаше чувството, че трябва да пробие гъста мъгла. — Какво искаш?
— Това тук — отговори дрезгаво той. Мушна ръце в деколтето й и с един замах разкъса тънката нощница.
Студеният въздух погали тялото й, зърната на гърдите й се сгърчиха и щръкнаха. Тя навлажни устни с върха на езика и очите й се разшириха. Натаниъл свали разкъсаната нощница от раменете й и на пода се образува въздушна бяла купчинка, посребрена от лунната светлина.
— Това тук — повтори той, този път с безкрайно задоволство, и плъзна пръсти между гърдите й, по корема и между бедрата. Габриел се разкрачи леко, твърдият му пръст проникна в нея и намери онова, което търсеше. През цялото време погледът му я държеше в плен, следеше и преценяваше, докато пръстите му си играеха между бедрата й, изтръгваха сладостни викове от гърлото й и тя знаеше, че не може да се контролира, колкото и да искаше.
Натаниъл също го знаеше. Той владееше тялото й със същото майсторство в нежността, с което преди това я бе победил. А Габриел, независимата, смела, предизвикателна Габриел, беше като восък в ръцете му и се наслаждаваше на това усещане. Екстазът запали пламъци в утробата й, разкъса я и тя падна на гърдите му, неспособна да се удържи на крака.