Натаниъл я прегърна здраво. Ленената му риза се триеше в натежалите й гърди, коженият брич се опираше в корема й, хладен и гладък. Когато я целуна, устата му беше твърда и властна. Езикът му проникна дълбоко в устата й. Главата й падна назад под натиска на настойчивите му устни, тялото й се преви като върба под напора на вятъра.
Без да отделя уста от нейната, Натаниъл я положи върху сеното. Цялото й тяло беше възбудено до крайност, всеки нерв вибрираше. Сеното погъделичка голия й гръб, триенето на лена и кожата по предната част на тялото й само засилиха усещанията й.
Натаниъл отдели уста от нейната, седна отгоре й и започна да милва гърдите й. Връхчетата на пръстите му описваха бавни кръгове около зърната. Той отново излъчваше някаква странна дистанция, сякаш беше на път да открие нещо ново, да го оцени и разбере.
Вдигна глава, срещна погледа й и за първи път тази вечер се усмихна. Отвори панталона си и освободи коравата, пулсираща мъжественост.
— Ела по-близо — пошепна Габриел и протегна ръце да го помилва. Той се изтегли нагоре и тя пое члена му в устата си. Решена да му върне насладата, тя го задоволяваше с устни и език и се наслаждаваше на дрезгавите му стонове.
Когато най-сетне проникна в тялото й с дълъг, силен тласък, тя извика от наслада, уви крака около хълбоците му и притисна пети в гърба му, докато с трескаво нетърпение се опитваше да го привлече още по-дълбоко в себе си.
Натаниъл поклати глава и устоя на натиска. Не само устоя, а и се изтегли почти до ръба на тялото й. Погледна я триумфално и на устните му заигра усмивка.
Габриел си заповяда да остане неподвижна, макар че цялото й тяло вибрираше от очакване. Натаниъл също остана неподвижен и зачака сладката болка между бедрата й да се усили до непоносимост. Все още усмихнат, той следеше как очите й се замъглиха по пъти към върха на насладата.
Когато Габриел повярва, че няма да издържи нито секунда повече, че тялото й ще се пръсне от напрежение като кристал, той проникна устремно в нея, стана част от тялото й, както тя беше част от неговото.
Устата му завладя нейната, задуши вика на наслада, който изригна от гърдите й. Двамата се понесоха шеметно към незнайни висини, спуснаха се в бездънни пропасти, плътта, костите и кожата се сляха в едно тяло. Слабините им едновременно се разтърсиха от силна експлозия и Габриел се вкопчи в раменете му като удавница. Той се отпусна тежко върху нея и двамата паднаха в купчината сено.
— Велики боже на небето — изпъшка Натаниъл, когато събра сили да заговори. Все още дишаше тежко и мъчително. — Какво беше това?
— Малката смърт. — отговори едва-едва Габриел.
— Изразът е френски, нали? — попита ухилено той. — Много подходящ, наистина. — Претърколи се настрана, легна по корем и опря чело на дланта си. Пулсът му бавно се успокояваше, дишането му постепенно стана равномерно.
Габриел седна и се огледа примигващо. Разкъсаната нощница лежеше на пода недалеч от нея.
— Май ще се наложи да прекося двора гола-голеничка. Какво ти стана, за Бога?
— Кой знае — промърмори той и се надигна. — Дяволът в теб, нали така се казваше. — Посегна към наметката и уви мокрото й от пот тяло. — Ще настинеш.
— Не ми се вярва — отговори самоуверено тя, но неволно потрепери и призна: — Все пак е още март.
— Доскоро си мислех, че съм в добро душевно здраве — отбеляза Натаниъл с тон на меко учудване. — Но сега установявам, че съм на път към лудницата. — Вдигна я на крака и взе лицето й между двете си ръце. — А зад мен върви една безсрамна жена и ме тласка напред! Какво, по дяволите, да правя с теб, Габриел?
— Тази нощ започна да ме превъзпитаваш — отговори мъдро тя. — Нападна ме, върза ме, запуши устата ми, а след това ме тласна в малката смърт. Какво още възнамеряваш да направиш?
Натаниъл поклати глава.
— Ти си невъзможна жена. Боя се, че никой обикновен смъртен няма да се справи с теб. Хайде, връщай се в топлата си стаичка. — Отново я уви в наметката и я обърна към дупката в пода. — Бързо, да те няма!
— Знаеш ли, очаквах повече от теб — отвърна дръзко Габриел, но се подчини на ръката в гърба си. — Макар че не разбирам защо, след като вечерта премина без особени инциденти. — Стъпи на стълбичката и се засмя самодоволно. После му изпрати въздушна целувка и червената грива изчезна в мрака.
Натаниъл отиде до прозореца и проследи как тя премина през двора и се прибра в спящата страноприемница.
Как можеше една жена, толкова открита, толкова искрена в желанието, в потребностите и любовта си, да бъде предателка? И защо той забравяше предателството й, победен от желанието да се слее е нея и да остане завинаги в нея?