Много пъти си беше задават този въпрос, но и днес не намери отговор.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Резидентът е в Париж? — попита с необичайна за него изненада Талейран, докато сипваше вино в две чаши.
— Правилно. — Габриел развърза връзките на шапката си и я хвърли на коженото кресло в кабинета. Намираха се в къщата на улица Д’Анжу. Тя се огледа изпитателно в огледалото над камината и приглади къдриците си.
— Къде е? — Талейран й подаде чаша бургундско.
— Мерси. — Габриел я пое грациозно и помириса виното с наслада.
— Не знам — отговори честно тя. — Той не ми каза. Трябва да чакам, докато влезе във връзка с мен.
— Предпазлив човек. Всъщност, друго и не можеше да се очаква. — Талейран кимна, преплете пръсти и се загледа замислено пред себе си. — Незнайно по каква причина от писмото ти останах с усещането, че между теб и лорд Прайд съществува известно… — той разпери ръце — …напрежение.
Габриел отпи глътка вино. Как бе отгатнал? Беше си въобразила, че писмото й е било напълно лишено от емоции. Ала Талейран винаги проникваше зад фасадата.
— Да — призна тя. — В действителност е дори повече от това. Поне така мисля.
— Разбирам. — Външният министър я наблюдаваше с опитността на дългогодишен познавач на жените. — Страстта ти отива — установи след малко той. — Така е било винаги. По време на връзката с Гийом също цъфтеше.
Габриел издържа погледа му съвсем спокойно.
— Има някои прилики — кимна тя.
— И двамата са — единият беше — майстори в шпионския занаят — отвърна сухо кръстникът й. — По всичко личи, че ти имаш фатални предпочитания към тъмния свят, детето ми.
— С такъв ментор не е особено изненадващо, нали?
Талейран се изсмя тихо.
— Винаги си била остроумна. Питам се как реагира на това твоят англичанин.
Както предположи правилно Габриел, той не очакваше отговор на този въпрос.
— Възможно ли е това допълнително измерение да промени нещо в намеренията ти?
Кръстникът и рязко смени темата.
— Той е отговорен за смъртта на Гийом — заяви твърдо Габриел. — Аз не мога да забравя това, макар че… — Тя вдигна рамене. — Макар че не мога да отрека физическата страст. Свързва ни физическа страст, но извън нея няма почти нищо.
Талейран потърка брадичката си.
— Нека се уверим, че сме се разбради правилно, скъпа. Ти твърдиш, че въпреки физическата страст все още имаш намерение да отмъстиш на онзи мъж за решаващата му роля в убийството на Гийом. Прав ли съм?
Габриел отиде до камината и втренчи поглед в пламъците. Пред вътрешния й взор се появи лицето на Гийом. Той се смееше, очите му бяха живи, красивата уста чувствено извита…
— О, да — каза тя като на себе си. — Ще го използвам, сър, по какъвто начин ми заповядате.
Талейран кимна доволно.
— На карта е заложено много. Твърде много, за да го пожертваме пред сляпата страст.
— Знам.
На вратата се почука. Влезе слугата, за да запали свещите, да добави дърва в огъня и да спусне брокатените завеси на прозорците. Навън вече падаше мрак.
Докато мъжът вършеше работата си, двамата мълчаха. Талейран се взираше в чашата си, сякаш рубиненочервената течност съдържаше отговори на най-трудните въпроси.
— Сигурно си уморена от пътуването — каза той, когато слугата свърши и се оттегли. — Защо не отидеш в покоите си да си починеш? Катрин със сигурност ще се радва да те поздрави.
— Да. — Габриел стана веднага. — Радвам се, че си в Париж. Трудно щях да намеря пътя в тази бъркотия без твоя съвет. — Тя посегна към ръкавиците и шапката си и бързо допълни: — За съжаление има едно усложнение. Синът на Натаниъл също е тук.
— В Париж? — Талейран отново не успя да скрие изненадата си. — На колко години е детето?
— На шест. Беше се скрил на кораба и наистина нямахме друга възможност, освен да го вземем с нас. Натаниъл ми каза, че разполага със сигурна квартира, където ще го крие. Но ако Фуше научи за детето… — Тя млъкна и захапа долната си устна.
— Права си, Фуше не бива да узнае — съгласи се веднага Талейран. — Нали знаеш, че ще те подложи на разпит. Трябва да бъдеш предпазлива.
— Знам, знам — каза тя и подложи челото си за бащинската му целувка. — Вкъщи ли ще вечеряш?
— Всъщност нямах намерение, но при тези обстоятелства с радост ще остана тук — отвърна той и помилва бузата й.
— Твърде голяма чест за мен. — Тя му намигна весело, за да забравят сериозния разговор.
— Върви и изпълни дълга си към Катрин — повтори той и в гласа му звънна раздразнение. — Не знам какво би казал баща ти за ужасния ти навик да се хвърляш в най-неподходящите афери. Крайно време е да си потърсиш съпруг и да му родиш деца.