— Бедничкият — промърмори съчувствено един от двамата мъже. — Сигурно е преуморен.
— Прав си — кимна Натаниъл и побърза да се върне към темата на разговора. — Един от вас трябва да отиде в Тулуза и да провери какво става със Сивен. От седмици не съм чувал нищо за него. Ако са го заловили, досега щяхме да сме разбрали, затова е нужно някой да го издири. Имах намерение да отида лично, заедно с жената, но при тези обстоятелства…
— Аз ще отида.
— Благодаря ти, Лука. — Натаниъл кимна признателно на брадатия мъж насреща му. Внимателно, за да не събуди спящото дете, напълни чашата си и бутна бутилката към другите.
— Е, ще ни кажеш ли сега по какъв начин искаш да използваш жената? — Вторият мъж изпразни чашата си на един дъх и изтри устата си с опакото на ръката. — Да ти кажа, аз нямам особено желание да се срещам с тази двойна агентка. — Той се ухили и всички видяха дупката между зъбите му.
— Не се притеснявай, обещавам да я държа далеч от теб. — Натаниъл отпи от виното и си отряза парче салам. — Ще организираме канал за връзка и ти ще я захранваш с информацията, която според нас трябва да знае. Искам да открия с кого има контакти в Англия. Ще я информираме, че там предстои среща с нашите тайни агенти. Надявам се, че Фуше няма да пропусне изгодния случай да вкара някого в мрежата и ще изпрати един-двама наблюдатели. И ние ще ги хванем.
— Значи ли това, че всяка информация, която идва от нея, е подозрителна?
— Естествено. Няма да действате според нейна информация, преди да сте го съгласували с мен, ясно ли е?
— Наздраве. — Двамата мъже пиха и се надигнаха. — У Фармиер ли отседнахте?
— Засега. Там момчето ще е на сигурно място. Те имат толкова деца, че още едно хлапе няма да събуди особено внимание.
Натаниъл остана на масата, докато двамата му спътници се увиха в наметките и шаловете си и излязоха в студената нощ. Когато вратата се затвори зад тях, в стаята нахлу леден вятър и Джейк се разтрепери.
Натаниъл се изправи предпазливо и угаси всички свещи с изключение на една. Облегна спящото дете на рамото си, вдигна последната свещ и излезе от помещението. Щом се озова в тесния коридор, натисна един камък в грубо иззиданата стена и една каменна плоча се отмести. Той мина през дупката и се озова в друго помещение, почти същото като онова, което беше напуснал, само че беше в съседната къща. По този начин мина през множество къщи по улица Буд и накрая се озова в малка стая с тясно легло и паянтова тоалетна масичка под единствения, затворен с капаци прозорец, който гледаше към вътрешни двор.
Къщата беше на мосю Фармиер, пекар с голямо, постоянно увеличаващо се семейство, който обичаше лесната печалба и се правеше на глух и сляп, когато наемателите му идваха и си отиваха скришом. Повечето бяха спокойни, небиещи на очи мъже, облечени като работници, които говореха гладко френски и си плащаха редовно. Мосю Фармиер не задаваше въпроси и не получаваше информация. В случай на обиск можеше да опише на полицаите на мосю Фуше наемателите си, но нищо повече.
Мадам Фармиер, отново в напреднала бременност, целуна сърдечно Джейк и Натаниъл се надяваше, че като се възстанови от изморителното пътуване и свикне със странностите на новия си живот, малкият се е включи въодушевено в голямата група деца. Никой нямаше да забележи, че в многочисленото семейство Фармиер се е появило ново дете.
Натаниъл съблече момчето и го сложи на тясното легло. Джейк се настани удобно и разпери ръце. Натаниъл направи гримаса. Това шестгодишно хлапе заемаше твърде много място. Все пак успя да се настани в леглото, притисна се до топлото детско тяло и го избута малко към стената. Въпреки това не хранеше особени надежди да прекара спокойна нощ и да се събуди отпочинал.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващия ден едно момче донесе писмо на улица Д’Анжу. Най-обикновено улично хлапе с дълбоко нахлупен каскет върху мръсната, сплъстена коса. Икономът го измери с презрителен поглед и му нареди да отиде на задния вход.
Момчето поклати глава и бързо тикна в ръцете му запечатан плик. После се оплези нахално и заподскача надолу по стълбите.
Икономът погледна отвратено плика в ръцете си, сякаш беше хлебарка, изпълзяла от ламперията. Но като видя изискания почерк и името на контеса Дьо Босер, се успокои.