Фридрих Незнански
Кадифеният губернатор
Маршът на Турецки #19
Тази книга от начало до край е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани някои автентични материали както от собствената практика на автора, бивш следовател и адвокат в Русия, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, местата на действие и героите са безусловно измислени. Съвпаденията с реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.
Част първа
Партията на шестстотинте
1.
Кандидатът за губернатор на Ставрополския край Фьодор Степанович Супрун беше чувал за доста случаи на убийства, побоища и отвличания на хора от неговия ранг. Но не предполагаше, че нещо подобно може да се случи и с него. Подобна идея просто не се побираше в главата му! Никому не желаеше злото и не беше направил нищо лошо, напротив, винаги се стараеше да помогне. Така беше на младини, когато работеше като агроном, така продължи и по-късно, когато вече заемаше ръководни длъжности. Строеше къщи, вили, изнамираше кредити, даваше жилища на обикновени хора, а не на чиновници и не срещу рушвети. И изплащаше заплатите винаги навреме. Фьодор Степанович обичаше и уважаваше хората и те, оценявайки това, му оказаха доверие и го предложиха за губернатор.
И ето че кандидатът за губернатор Супрун изчезна от собственото си жилище около дванайсет през нощта в събота срещу неделя. Случи се така:
— Пристигнахме, Фьодор Степанович — каза шофьорът и спря пред входа.
— Благодаря.
— Да ви изпратя ли? — попита бодигардът му, докато отваряше вратата на колата.
— Не си струва.
— У вас не свети — кимна той към прозорците на сградата.
— Жената и децата са на вилата. До утре, момчета!
— Ще изчакаме.
— Добре.
— Фьодор Степанович, да не забравите да светнете, да изгасите и пак да светнете лампата.
Супрун махна с ръка и влезе във входа.
След около три-четири минути прозорецът на кухнята се озари от светлина, после пак стана тъмно и отново светна.
— Всичко е наред — каза шофьорът.
— Да тръгваме — предложи след малко бодигардът.
Естествено, нито шофьорът, нито охраната можеха да знаят, че в кухнята изобщо не светва Фьодор Супрун, а младеж с милиционерска униформа. Той посрещна Фьодор Степанович на вратата на асансьора и се усмихна приветливо:
— Добър вечер.
— Добър…
При Фьодор Степанович веднага дотърчаха двама цивилни младежи и сръчно опипаха дрехите му.
— Няма нищо — каза единият.
— Чудесно — отвърна младият човек и покани Супрун в собствения му дом, край отворената врата на който чакаше жена: — Заповядайте!
— Бравата е белгийска — ни в клин, ни в ръкав заяви Фьодор Степанович.
— Да — съгласи се младежът. — Много хубава брава. Влизайте, Фьодор Степанович.
Щом влезе в антрето, Супрун по навик се събу, намери домашните си пантофи и се насочи към кухнята, но младежът го спря.
— Не се притеснявайте. Сами ще се справим. Ами ако изведнъж натиснете три пъти?
— Ловко — обади се Фьодор Степанович. — Не очаквах.
— Какво не сте очаквали?
— Не очаквах — повтори Супрун, като спря погледа си на жената. — Хайде… Вие сте мъже. Ами защо влачите момичето?
— За да придава уют — усмихна се милиционерът. — Сигурно сте гладен, Фьодор Степанович?
— Гладен съм.
— Тогава тя ще приготви нещо. Разрешавате ли да отворим хладилника?
— Отворете го.
— Тук има не само за хапване, но и за пийване — каза милиционерът, след като отвори хладилника. — Какво ще пиете? Вино, водка?
— Водка.
Младежът извади бутилка водка, две чаши.
— Ами те телеграфни стълбове ли са? — Супрун кимна към момчетата.
— Те не пият на работа.
— А ти защо пиеш?
— На мен ми е позволено.
— Напълни ми чашата.
Супрун я изпи и разтърка лицето си с длани.
— Вземайте си мезе, Фьодор Степанович, вземайте! Саламче, рибка, хайверец… Добре си живеят кандидатите за губернатор!
— Нека твоята уютна мадама да стопли второто — нареди Фьодор Степанович.
— Нямаме много време за размотаване, но ще можем да хапнем от второто. Маша, стопли го!
— Нямаме време за размотаване — повтори Супрун. — Хайде, разказвайте, за какво сте дошли? На кого дължа тази чест?