— Може би ще си ги запазите за спомен? — предложи игуменката.
— София Андреевна завеща цялото си имущество на вашия манастир — отказа Турецки.
— Запомнила съм София Андреевна — каза игуменката, — макар да е идвала само веднъж в манастира. Беше много красива, но тайнствена.
— Животът й беше труден — съгласи се Александър.
— Нашите сестри всеки ден споменават Софця Андреевна. Сега вече имаме достатъчно средства, за да построим Богоявленския храм.
Игуменката заведе Александър до гроба на Соня.
— Постойте, поскърбете — рече тя. — Така трябва. И ви благодаря.
— За какво? — искрено се учуди Турецки.
— Хората ме познават — усмихна се игуменката. — Разпитват. А това е неприятно. Бог да ви е на помощ.
Александър замълча, без да знае какво да отговори. Игуменката се оттегли незабелязано, сякаш се стопи във въздуха.
— Прости ми, Соня — тихо рече Турецки, прекръсти се несръчно и излезе навън.
Манастирът бе на брега на Волга. Над водата с пронизителен вик се рееше бяла чайка. Саша отвори ладата и седна на кормилото. Ако в манастира мислите му витаеха във вечността, навън преминаха към ежедневните проблеми.
„Каква е разликата между единия и другия?“ — попита президентът, като имаше предвид секретаря на Съвета за сигурност и бившия шеф на охраната си, когото секретарят подкрепи на изборите за депутат в Държавната Дума. И страната отново се раздели на две. Секретарят бе уволнен, но не се предаде, мина в опозиция, сега обикаляше из чужбина. Василий Хвостов заемаше висок пост, вероятно имаше най-искрени намерения да въведе поне относителен ред в Русия, но се изсили и веднага му пречупиха крилата. Поне успя да прати господин Потапов в Лефортовския затвор, но след като го уволниха от поста и назначиха новия директор на ФСС, бившият помощник на президента отново се окопити.
Както и предполагаше Турецки, делата около ССК започнаха постепенно да заглъхват, да се прехвърлят от един отдел в друг и най-накрая бяха предадени в следственото управление на Федералната служба за сигурност, където окончателно щяха да се изгубят. Саша бе напълно сигурен в това.
Но старши следователят свърши всичко, което зависеше от него. Чиновническата олигархия в Ставрополския край бе разбита, доказана беше вината на началника на местното управление на МВР Маркуша, на началника на ФСС Макеев за политическите убийства. И сега те лежаха в затвора. А главното, което постигнаха Турецки и колегите му, бе, че сега и дума не можеше да става за създаване на Руска партия на демокрацията и реда, всички делегати на конгреса решително се разграничиха от нея. Не успяха да вкарат в затвора губернатора Колесниченко заради несъвършените закони. Но поне никога повече нямаше да бъде във властта…
Стрелката на километража мина сто, но Турецки не отпускаше газта. Пътят беше прав като стрела и съвсем пуст.