— Не се ли досещате?
— Не само се досещам… Знам със сигурност.
— Тогава защо задавате излишни въпроси?
— Искам да го чуя от твоята уста.
— Според мен, Фьодор Степанович, изобщо не разбирате положението си…
— Разбирам го, драги, разбирам. Заповядано ти е да ме доставиш жив. Иначе изобщо нямаше да се церемониш с мен. Един куршум в челото и толкоз! Заповедта те спира.
— Точно го каза. Спира ме.
— И знаеш ли защо?
— Бих искал да чуя.
— Сегашният губернатор, Николай Михайлович Колесниченко, се страхува от мен.
— Губернаторът май не е от страхливите…
— Вярно. Но все пак не е посмял да ме премахне. Хората няма да му простят.
— Да ви налея ли? — смени темата милиционерът.
— Пълна чаша. — Супрун погледна пагоните на младежа и се усмихна. — Поне да беше сложил майорски… Ами то само старши лейтенант! Несериозна работа…
— Вие, Фьодор Степанович, май също не сте от страхливите.
— На когото му е писано да бъде обесен, няма да умре от куршум.
— За ваше здраве!
— Наздраве! И главното — да не кашляш!
— Той бил от нашите — усмихна се едно от момчетата. — Веселяк!
— Унинието е един от смъртните грехове.
— Гледай ти, вярващ! Нали сте комунист, Фьодор Степанович!
— Нали знаете, сега няма комунисти.
— Че къде са се дянали? Цял живот са били комунисти, а сега се изпарили значи?!
— Вие, ако не сте били комунисти, със сигурност сте били комсомолци. И също сте изчезнали някъде!
— Сменихме вярата.
— И от коя си сега?
— От нашата.
— Ясно — кимна Супрун. — Говори се, че за вашата вяра плащат добре, а?
— Достатъчно.
— И не се ли страхувате, момчета?
— От кого да ни е страх, Фьодор Степанович?
— Поне от властта.
— От коя?
— Властта е една. Държавната.
— Вие наистина ли смятате, че има държавна власт?
— Ти, естествено, не мислиш така?
— И краставите кучета разбраха, че в Русия държавна власт няма.
— Кучетата може и да са разбрали, ама аз не.
— Значи сте се оказали по-тъп и от кучетата, Фьодор Степанович.
От улицата се чу приглушен шум от двигател на лека кола. Младежът погледна часовника си.
— Философското дрънкане свърши, уважаеми другарю Супрун. Време е да тръгваме. И ще ви моля, Фьодор Степанович, без номера. Прав сте, заповядано ни е да ви доставим жив и невредим. Но това ще стане само ако се държите като джентълмен.
Супрун огледа четиримата един по един, като погледът му най-дълго се спря върху жената, и стана.
— Да вървим.
Пред входа на кооперацията чакаха две западни коли. Настаниха Супрун на задната седалка в едната, с младежите от двете му страни, в другата се качиха жената и младият мъж с милиционерската униформа.
— Слушай какво, кандидате — предупреди го единият от младежите, — поприказва си — и край. Ако ни спрат, да мълчиш като риба. Не съм старши лейтенантът. Моята заповед е друга.
При тези думи младежът щракна белезниците и закопча ръката на Фьодор Степанович за своята. Двете коли тръгнаха.
2
От известно време насам губернаторът на Ставрополския край Николай Михайлович Колесниченко често сънуваше един сън: безкрайна зелена степ, тъмно небе, раздирано от светкавици и той, Николай Михайлович, тича из степта, облечен с бял погребален саван, но и сам не знае накъде. Счува му се усилващ се буреносен тътен, който сякаш идва изпод земята, и му се привиждат някакви огромни сенки, полетели хаотично в безкрайното пространство… В този момент губернаторът скачаше от леглото и дълго не можеше да разбере дали е сън, или всичко става наяве.
В нощта на отвличането на Супрун губернаторът пак сънува този сън. Отвори очи и дълго се взира във високия бял таван. Телефонът иззвъня.
— Слушам.
— Всичко мина благополучно, Николай Михайлович — чу се мъжки глас в слушалката.
— Добре — отвърна Колесниченко и затвори.
Стана, разходи се из стаята, върна се в спалнята и запали цигара. Беше сам в огромния апартамент, жената и дъщерята бяха на Бахамските острови. Когато се решаваше някой сериозен въпрос в живота му, обикновено ги изпращаше някъде по-надалеч. А въпросът, който губернаторът трябваше да реши, беше наистина много сериозен. Ставаше дума за живота и смъртта на Супрун. Депутатът от местния парламент Фьодор Степанович Супрун беше най-опасният му съперник в борбата за губернаторския пост. Супрун бе издигнат без никакви усилия от негова страна, както се казва — отдолу. Отишли при него агитаторите и сложили на масата списъците, а подписите били няколко пъти повече, отколкото на останалите претенденти. За губернатора беше опасен и сегашният кмет на града Павел Андреевич Головачов, но той се отказа от надпреварата, извини се с неотложните градски работи. Наистина злите езици твърдяха, че кметът се е уплашил след трите жестоки убийства на кандидатите за губернатор, които потресоха целия Ставрополски край. Може наистина да е било така, нали никой не иска да умира.