След малко повече от месец кметът на Пятигорск умря на операционната маса под ножа на хирурга, а Колесниченко застана начело на града. Изборите минаха гладко, тъй като за съперник имаше съвсем невзрачен човек. Естествено, Николай Михайлович вече усещаше в чий хищни лапи е попаднал, но си държеше езика зад зъбите. Пък и новите му приятели избягваха тази тема. Но дойде време да вземе решение. Разговорът стана на вилата на Юсин в планината. Присъстваха тримата — Колесниченко, Юсин и депутатът от Държавната Дума Потапов, стегнат попрошарен мъж с ласкави тъмни очи.
— Е, Николай Михайлович — пристъпи към основния въпрос Потапов, щом пийнаха малко и замезиха, — с длъжността кмет се справихте повече от чудесно. Пътувах из Пятигорск и се дивих. Чистота, ред, хората облечени с вкус, в магазините пълно със стока, наоколо се строи — и то не някакви панели, а самостоятелни къщи и вили с всички удобства…
— Но излизат твърде скъпи — обади се Николай Михайлович. — Не са по джоба на много хора.
— За всеки влак си има пътници — възрази депутатът. — Не съм го измислил аз. Труди се, трепи се, търси начини — и ще имаш вила!
— Така е — подкрепи го Юсин.
— Знаете ли, че освен депутатските имам и други задължения?
— Да, в общи линии — отвърна предпазливо Николай Михайлович, като се стараеше да не натопи Миша, който му беше разказал подробно за основната дейност на Потапов.
— Аз съм вицепрезидент на компанията „Сибирско злато“, която се занимава не само със златни мини, но и с метали от типа на платината и скъпоценни камъни. Например ние изцяло контролираме добива на малахит — камък, който е на изчезване, на Запад курсът му непрекъснато расте. Та това между другото… А при вас съм дошъл с предложение да се кандидатирате за Държавната Дума. Какво ще кажете по въпроса?
— Честно казано, бих искал да поработя още една година като кмет…
— Ще станете кмет. Но не градски, а в мащабите на целия край.
— Не се ли изсилвате много? — попита Николай Михайлович след кратко мълчание.
— Не се изсилваме — усмихна се Потапов. — Помнете ми думата, точно след година ще станете кмет на Ставропол.
— Тогава защо да ходя в Думата?
— Най-малкото защото там ще скучая без вас — пошегува се Потапов, но веднага скри усмивката си. — А ако говорим сериозно, имаме нужда от хора като вас. Делови, с ясна цел, схватливи и волеви. Освен това е необходимо да си създадете връзки във висшите московски кръгове.
— Познавам някои хора. И то добре.
— Знаем кого познавате. Но те са дребни риби. Аз говоря за ръководителите на фракциите в Държавната Дума, министрите, хора от най-близкото обкръжение на президента, директорите на най-големите търговски банки, чужденци от висок ранг, да не продължавам по-нататък. Всички тези връзки ще ви трябват изключително много. Чакам отговора ви.
— В Думата не се отива току-така. Трябва да си някой, хората…
— Гледахте ли вчера новините по телевизията?
— Нощните. В дванайсет.
— Много работите — пак се усмихна Потапов. — Нали ви казах, вие сте идеалният кандидат…
— Наложи се да остана до по-късно.
— Обърнахте ли внимание на съобщението за убийството на депутата от Държавната Дума Веретенников?
— Да.
— Доколкото ми е известно, вие сте роден в Курска област?
— Детството ми мина там.
— Веретенников представляваше интересите точно на този край. И вие сте от Курск! Ето ви и район!
— Но там никой не ме познава!
— Ще ви опознаят. Главното е, че сте родом от Курска област. Ще мобилизираме печата, телевизията, радиото, на всеки уличен стълб ще виси ваша снимка с кратка, но трябва да признаем, много хубава биография, ще организираме митинги, събрания. И повярвайте, ще се намерят хора, ваши доверени лица, от които ще научите какъв прекрасен човек е Николай Колесниченко, какви светли идеали има и колко много ще направи за процъфтяването на родната област! И всичко това ще потвърдим с дела. Ще бъдат заделени жилища за крайно нуждаещи се, пенсиите и заплатите ще се изплащат навреме, дори премиите.
— За всичко това са нужни огромни средства…
— Миша — обърна се Потапов към Юсин, — съобщи ли на господин Колесниченко колко сме спечелили от строителния комбинат, докато той заемаше скромната длъжност кмет на града?