— Аз какво казах? — поде той. — Нали точно това твърдя!
— Много е опасен — повтори босът.
— Потапов няма да опровергае написаното — резюмира Доктора. — Дори няма да се опитва, безполезно е. Друго ми е любопитно. Как тази статия е могла да попадне за печат? По думите на господин Потапов излизаше, че държи в ръцете си цялата преса.
— А колко нови вестника се наизлюпиха? Не можеш да следиш всички — възрази Кръстника.
— Това не е провинциално вестниче, а столичен всекидневник с милионен тираж. Грешката е непростима.
— Тези, които са издигнали Потапов, сигурно са изучили досието му. Или не са?
— Ако нещата се разплетат, няма да се отърват от неприятности и хората, които са го издигнали — отбеляза Доктора.
— Турецки ще ги разнищи — рече уверено Мусолини. — Точно такъв звяр и да не ги разнищи?!
— Значи сбогом, господин Потапов… — пророни замислено Кръстника.
— Не си струва да се избързва, но трябва да се направят съответните промени. И по-бързо. Господин Потапов е главната фигура в създаването на партията и провеждането на конгреса.
— Какъв конгрес ще прави сега?! — повиши тон Кръстника.
— Нека кротува вкъщи и да не се обажда!
— Има и друг изход…
— Какъв?
— Всичко да мине незабелязано. Съдейки по списъка, делегатите на конгреса, да кажем повечето от тях, могат да сложат господин Потапов в джоба си със своите биографии…
— Точно така! — разсмя се Мусолини, но като видя изражението на Кръстника, веднага спря.
— Как мислиш, там горе може ли да се направят на слепи? — обърна се към Доктора домакинът.
— Не могат да не забележат, но е напълно вероятно да не обърнат особено внимание. Още повече че е от полза на много по-важни личности от господин Потапов.
— Ще потулят ли работата?
— Или в същия вестник ще се появи статия за големите заслуги на господин Потапов пред държавата. Не само той е бил в лагер. Членовете, по които е съден, отдавна са отишли в миналото. Сега за подобни неща награждават.
— Ето, Докторе, ти ще я напишеш — реши Кръстника.
9.
— Е, Костя, уцелихме ли в десетката?! — С тези думи Александър Борисович се втурна в кабинета на Меркулов.
— Мисля, че те предупредих. Не казвай хоп…
— Уцелихме! Вече ми звъниха! От Съвета за сигурност, от името на сътрудника на секретаря по сигурността.
— Трябваше да тичаш при секретаря — отвърна сърдито Меркулов. — Защо нахълтваш при мен?
— Не се обиждай. По-добре ми кажи, има ли смисъл да ходя при Потапов?
— От къде на къде?
— Чете ли вестника? Ето го! Цялата биография на господина! Написано е черно на бяло!
— Потапов ще се избърше някъде с това вестниче и толкоз — отвърна равнодушно Меркулов.
— Мислиш ли? — попита Турецки и седна.
— Защо не? Гарван гарваново око не вади…
— Свинете от едно корито лочат — продължи в същия дух Турецки. — Всичко е така, но започнаха да правят напук на свинете.
— Чух. Разтурили работилницата, арестували някои от дребните рибки, а едрите са изчезнали. Твоя работа ли е?
— Позвъних на генерал Реутов, оказа се, че бил служил заедно със секретаря. И изглежда генералът е доложил, така и така, крадците се разхождат с мерцедес с моя номер. Секретарят моментално вдигнал по тревога спецчастите и хайде в Красногорск! Казват, че добре се разкършили… А едрите риби не са се измъкнали. Двама генерали и един полковник са отстранени от работа, в момента са под домашен арест.
— Обадиха ми се от главна военна прокуратура. Молеха за помощ. Няма какво да се извади срещу генералите! Аз ги препратих към теб. Така че ги очаквай.
— Утре заминавам.
— А не, ти забърка кашата, ти я оправяй.
— Какво общо имам аз?! — учуди се искрено Турецки. — Нали ти казвам. Обадих се на генерал Реутов…
— Сега се обаждай на хора с по-нисък ранг — прекъсна го Меркулов. — Панкратов ли се занимаваше с оная работилница?
— Да. Загази и едва не му хвръкнаха пагоните.
— Точно така обясни на секретаря.
— Мислиш ли, че трябва да отида при него?
— Да, и то не сам, а с Панкратов. И няма да обясняваш как стоят нещата само с приказки, а с документи. Или Панкратов се е наврял в миша дупка?
— Стига де, Костя — усмихна се миролюбиво следователят.