В това време Александър Борисович вървеше по коридора на „Лубянка“ към кабинета на директора на ФСС, където бе извикан по спешност. Директорът го прие, без да се бави.
— Александър Борисович, това, което ще ви съобщя сега, е само за ваша лична консумация. В Ставропол работи наш агент. Не сте го виждали, но той ви познава — каза директорът. — Разследването на убийствата няма да е лесно. Агентът ще се свърже с вас. Това е. Желая ви успех.
Турецки благодари и излезе.
Част втора
Разследването
1.
Турецки пристигна в Ставропол със самолет, въпреки че предварително бяха осигурили билети за влака за цялата група оперативни работници от „Пантера“, хората от специалните подразделения на МВР и двамата старши следователи от Главна военна прокуратура. Късно вечерта Меркулов позвъни на Турецки и каза, че той, Супрун и четирима от спецчастите тръгват в шест часа от Внуковското летище. Следователят не възрази, но попита дали Валерий Чирков ще лети с тях.
— Трябва ли ти? — поинтересува се Меркулов.
— Няма да ми пречи.
— Значи ще лети с вас.
— А пък аз си бях уредил място до прозореца, щях да пия биричка. Обичам влака. Да не се е случило нещо?
— Нищо не е станало. Но за едно денонощие във влака всичко може да се случи.
— Какво имаш предвид, Костя? Вагонът е с охрана. Муха не може да прехвръкне!
— Но куршум може. Не всички са се родили с късмет като теб.
— Не се безпокой за Супрун — уверено каза Александър. — Ще бъде доставен жив и здрав!
— Имаш резервация в хотел „Интурист“. На добър час, Саша! — раздели се с приятеля си Меркулов.
На летището бяха посрещнати от краевия прокурор Григорий Анисимович Власенко и началника на краевото управление на ФСС Никита Макеев. По негов знак двама от служителите на ФСС се насочиха към Супрун, за да поемат охраната му, но Турецки ги спря.
— Моля да не бързате — каза той, обърна се към Макеев и добави: — Фьодор Степанович няма нужда от охрана.
Няколко здрави младежи с цивилни дрехи вече стояха около Супрун. Макеев сви устни, но преглътна обидата мълчаливо и кимна на Фьодор Степанович:
— Добре дошъл, Фьодор!
— Благодаря.
В самолета Турецки и Супрун се уговориха, че при срещата с краевото началство Фьодор Степанович няма да изказва видимо недоволство, не дай Боже да изръси нещо излишно, така че през повечето време да си мълчи. Всичко можеше да се случи. След време, когато се изясни обстановката, ще говори. И Супрун се държеше достойно. На въпросите за преживяното отговаряше кратко и дружелюбно, но отказа да отиде на вилата на губернатора, който искал лично да го поздрави с щастливото освобождение.
— Най-напред — при жената и децата. Тръгвам веднага. Винаги можем да полеем моето освобождение! — измъкна се с шега той.
— До скоро виждане — протегна ръка на Супрун Александър.
— Докарахме колата ти — посочи една волга Макеев. — С охрана е.
— Не се обиждайте, но засега те ще пазят Фьодор Степанович — кимна към цивилните Турецки. — Дайте им още една кола, Никита Илич.
— Да вземат моята — отвърна Макеев и като изчака Супрун и охраната да заминат, се обърна към Турецки: — А какви са вашите планове?
— Чух, че в Ставропол била много известна кръчмата „Далеч от съпругите“? — усмихна се Александър.
— Прочута е — разсмя се Макеев. — Има време за нея. А сега може би да посетим губернатора?
— Как мислите, Григорий Анисимович, да отидем ли? — погледна прокурора Турецки.
Власенко мълчаливо сви рамене — желанието на господаря е закон.
— Питам, защото прокурорът движи делата! — пошегува се Александър.