— Пристигнахме! — съобщи Макеев.
Лично собственикът, губернаторът Николай Михайлович Колесниченко, посрещна гостите си на прага на вилата.
— Не виждам Фьодор Степанович — след приветствените думи и ръкостискания отбеляза Колесниченко.
— Семейството, Николай Михайлович, семейството! — разпери ръце Макеев.
Турецки познаваше губернатора бегло, бяха се виждали в Москва по съвещания, дори бяха говорили за нещо, но не си спомняше за какво. Сега с интерес се взираше в едрото лице на домакина и му се стори, че след последната им среща губернаторът се е променил, но далеч не към добро. „Да не си имал неприятности, гълъбче? — помисли Турецки. — Не ти отиват тези торбички под очите, ама никак…“
— Заповядайте вътре — покани ги радушно домакинът. — Маркуша нещо свещенодейства в хола — пошегува се той. — Донесе някакво особено вино и не ми позволи да го опитам. Сефтето ще направи Александър Борисович, казва.
С началника на краевото УВР Турецки води едно дело за убийство преди доста години. Тогава Маркуша още беше майор — оперативен работник в криминалната милиция. Убийството беше разкрито, престъпниците получиха големи присъди. Но според докладите в МВР за разкриването на престъплението и залавянето на убиеца бе очевидна само заслугата на майор Маркуша. Разказаха за това на Турецки, но той не се обиди — делото беше обикновено, нямаше да подобри репутацията му, а на Маркуша щеше да му дойде добре, можеше и звезда да му сложат, да го повишат в длъжност. Така и стана. Старши следователят искрено се радваше, че майорът се е издигнал. Оттогава, щом отидеше в столицата, Маркуша никога не забравяше да му се обади.
Маркуша прегърна Турецки и бързо напълни чашите със своето необикновено вино.
— Добре дошли!
Виното беше великолепно, истинска амброзия. Пийнеш от благоуханното питие, умът ти се избистря, но след три-четири чашки тялото ти се изпълва с неясна нега, в душата ти се вселява радост. И не можеш да станеш на крака.
Лека-полека събеседниците преминаха към деловите въпроси, които бяха довели толкова далеч Турецки.
— Старши следователят не си пада по висенето над бумагите — отбеляза Чирков, след като прокурорът на края спомена следствените дела. — По му допада оперативната работа, цялата Главна прокуратура го знае. Прав ли съм, Александър Борисович?
— Както и да го погледнеш, седемдесет процента от работното време минава в писане — усмихна се Турецки. — Обичам оперативната работа. Утре ще пристигнат следователи от Военната прокуратура, те ще поработят над делата. Е, и аз ще надникна. Няма да крия отрицателното си отношение към резултатите от вашата работа. Прекалено се проточи, а няма резултати. Не са изяснени мотивите за убийствата, не са установени организаторите на престъпленията. Няма ги и изпълнителите.
— Сякаш при вас в Главна прокуратура няма забатачени дела — възрази Макеев.
— Те не са забатачени. Просто ги пращат в девета глуха.
— И тук има хора, които умеят да потулват делата.
— Ех, да знаех кои са! — оживи се Турецки.
— Познавате ли тези, които са при вас в Москва?
— Досещаме се. Но те са прекалено високо.
— И нашите са прекалено високо.
— Може пък да са едни и същи хора?
— Възможно е — съгласи се началникът на краевата ФСС.
— Това вече е нещо.
— Никита — обърна се към Макеев губернаторът, — според теб аз нависоко ли съм?
— Вашето кресло не е от ниските — усмихна се Никита Илич.
— Точно в това е проблемът — продължи Колесниченко. — Убийствата са извършени в моя край. И жертви са не кои да е, а кандидатите за моя пост. В случая не трябва да си особено умен, за да се досетиш в чия мелница наливат вода убийствата. В моята. Значи първият, когото ще извика Александър Борисович за обяснения, съм аз. Както се казва, пръв трябва да отговаря домакинът.
Изглежда, Колесниченко очакваше отговор на думите си, но Александър се измъкна леко:
— Тук са се събрали опитни хора, професионалисти. Те знаят колко е трудно да се води разследване, когато е минало известно време. Най-вероятно ще започна не с делата, а с живите хора.
— Отлично решение — подкрепи го Маркуша. — Има един жив човек — Фьодор Степанович Супрун, който бе отвлечен от някого, откаран и държан някъде. Сигурно е запомнил похитителите си. Оттам трябва да се започне.