— Раниха ли ви?
— Нещо такова. И вече петнайсет години съм при оръжието. Приемане, предаване, разписки, документи и така нататък. Без да се хваля, ще ви кажа, че разбирам от оръжия.
— Нормално — съгласи се Турецки.
— Та носят ми автомата на уволнения прапорщик Гришчук. Приех го, подържах го, прибрах го, но усещам, че нещо не е наред. И аз не мога да обясня защо. Започнах да разглеждам по-внимателно. И забелязах. — Той погледна изразително събеседника си: — Номерът е пренабит.
— Нима сте го определили на око, Алексей Иванович? — не повярва Турецки. — Вероятно работата е била перфектна?
— Две мнения няма. Не че определих на око, но се усъмних, а експертизата показа точно. Номерът е пренабит.
— И кой направи експертизата?
— Аз. Собственоръчно.
— Добре. Номерът е пренабит. Разбира се, намирисва на нещо лошо, но защо сте дошли при мен?
— Не бързайте, Александър Борисович. Вече казах, че автоматът беше зачислен на прапорщик Леонид Гришчук. Дойде наскоро при нас. Няма три месеца. Сега да видим що за човек е той. Лично аз отдавна съм напуснал оперативната работа, но приятелите ми останаха. Гришчук е родом от село Татарка. Псевдонимът или прякорът му, както искате го наричайте, е Ястреба. Татарка е голямо село. Там главатар на престъпните групировки е някой си Владимир Байбаков-Байбака, който измести Женя Френския. Ястреба, Байбака и Ашот Захарян бяха неразделни приятели от деца. Заинтересувайте се, подробно ще ви разкажат за убийството на Захарян. Ще ви кажа само, че е работа на Френския. Пари, неизплатени дългове, сблъсък на интереси… След известно време си отидоха и Френския, и бодигардът му. Делото бе спряно.
— Защо?
— Пак пари — усмихна се майорът. — За всички в Татарка беше ясно, че мястото на Френския ще заеме Ястреба. Така и стана. Но само за няколко месеца. Замени го Байбака. Без проливане на кръв, без сблъсъци, приятелски. А след известно време при нас в управлението дойде на работа Леонид Гришчук-Ястреба и му зачислихме въпросния автомат.
— А той ви е върнал друг?
— Точно.
— Не е ли възможно, Алексей Иванович, оръжието все пак да е едно и също?
— Не разбрах, Александър Борисович…
— Когато сте давали оръжието на Ястреба, чисто и просто да не сте обърнали внимание на номера?
— Не ми повярвахте, че разбирам от оръжие — отвърна след малка пауза Богданов. — Жалко.
— Но все пак може да е станало така? — държеше на своето Турецки.
— Не може. Автоматът беше нов. Със заводската смазка. Ако предположим, че в завода…
— Извинете, Алексей Иванович — прекъсна го Александър. — Всичко е ясно. Интересни хора приемат в краевото управление на вътрешните работи…
— Именно! Аз се поинтересувах по каква причина уволниха Ястреба. Оказва се, по собствено желание. Любопитно ми стана къде е сега. Оказва се, живее в Татарка, в родното си село. Обикаля с едно волво заедно с Байбака. А?! Ту работи в системата за борба с организираната престъпност, ту, видиш ли, обратното? Обикаля с главатаря на бандата в западна кола!
— Вие знаете, че Байбака е свързан с мафията, но за другите той вероятно е един от „новите руснаци“. Богат човек, собственик на ресторант, казина, фабрика… Не знам какво има в Татарка.
— Вярно е. Богат предприемач, но и бандит. И за това знае цялото село.
— Не само Татарка. Всички служби, включително УВР и ФСС. Очи пълни, ръце празни — усмихна се Турецки. — По документи е гражданин на Русия, бизнесмен, а както знаете, бизнесът у нас се поощрява… От вашите думи разбрах, първо, че оръжието, което сте получили от ръцете на Ястреба, е с пренабити номера.
— Тъй вярно.
— Второ. Ястреба не е много приятен човек, има тесни връзки с престъпниците от Татарка. Възниква въпросът: какво е заставило Ястреба да предаде автомат с пренабит номер? Не сте ли се интересували?
— Имах желание, но се въздържах.
— Прекаленото любопитство се наказва?
— Много ясно. Но не е там работата. Аз съм вдовец. Сам човек, Господ не ни даде дечица. И годините не са ми малко, минавам петдесет и пет. От какво да се страхувам? От смъртта? Като се катериш по планината също не знаеш дали ще се върнеш… Мисля, че автоматът отдавна го няма, изчезнал е безследно.
— Изгубен? Или може би е продаден? В Чечня се харчат добре.
— Всичко е възможно — измъкна се от отговор Богданов. — Знам едно — някой направи фал с този номер.