— Ще помисля — отговори Богданов, взирайки се в третата снимка. — Този не го познавам. Май съм го виждал някъде, но не мога да се сетя.
След вечерята майор Богданов се отпусна и се съгласи да пренощува в хотела.
Домакинът и гостът заспаха доста след полунощ. Турецки чу много полезни неща за ръководния състав на управлението, за големите и малките началници, подробности около убийствата, които нямаше откъде да научи, за редовите служители на краевата милиция. Следователят беше благодарен на съдбата, че го срещна с такъв човек като майор Богданов.
Тази нощ и във вилата на генералния директор на ССК Михаил Юсин стояха до късно. Край камината в кожените кресла се бяха разположили началникът на УВР Роман Валентинович Маркуша, съветникът на Кръстника Георгий Гагарински и самият стопанин.
— Започнете вие, Роман Валентинович — обърна се към Маркуша Гагарински, или Гоша Доктора, както го наричаше Кръстника.
— От срещата при Колесниченко ли?
— Вече говорих с губернатора. Той е допуснал грешка.
— За мелницата и отговорността ли? — досети се Маркуша. — Та сега за това говорят на всяка крачка!
— Няма значение. Нека дрънкат. Кучетата лаят, керванът си върви! Губернаторът не обикаля по улиците, значи няма откъде да знае какво говорят хората. Роман Валентинович, интересува ме какво мислите за случая Супрун и какви действия сте готови да предприемете — каза Доктора.
— Хайде да поразмишляваме какво знае Турецки — започна Маркуша, запалвайки цигара. — Да предположим, че със Супрун са поработили добре. Мисля, че цялата група от Москва разполага с портретите на охраната — Ястреба, Сидорчук и Саврасов. Не знам дали Супрун е запомнил добре жената, едва ли му е било до това, но трябва да го имаме предвид. Това първо. Второ. Турецки има важно веществено доказателство — иззетия от Ястреба автомат. Точно от него ще започне да разплита. Оръжието е от моя отдел. Наистина, взехме мерки… — Маркуша изведнъж замълча, спомни си, че в суетата и бързането не попита заместника си къде е сега автоматът, но веднага се успокои. Ако оръжието не беше на сигурно място, заместникът му веднага щеше да докладва. — Предприехме мерки — повтори той. — Турецки бързо ще се добере до Ястреба и ще настоява ако не за арест, то за разпит. И ще бъде принуден да го пусне. Оръжието е предадено, както се полага по документи. Къде е той сега? Кой знае? Има достатъчно възможности, и то напълно легални.
— Например? — поинтересува се Доктора.
— Мобилизиран в Чечня! Тези дни бяха изпратени доста.
— Отлично решение! — похвали го Доктора и дори плесна с ръце.
— Трето — продължи Маркуша, въодушевен от похвалата — Супрун не е свързан с УВР и ФСС, но ние отлично го познаваме, той също знае доста за нас. В неговото положение сигурно ще си спомни нещо, за което по друго време би премълчал. И разбира се, ще го сподели с Турецки. Дреболия, но в нашата работа точно дреболиите преобръщат колата.
— Това наистина е дреболия — обади се Доктора. — Ако сте говорили нещо скандално по адрес на жени… Дреболии. Преминете на четвърто.
— Супрун неведнъж е ходил на вилата на губернатора, където са го закарали. Нещо повече…
— Ето къде е грешката! — прекъсна Маркуша съветника на Кръстника. — На кой идиот му дойде наум такова нещо?
— На губернатора — намеси се Миша Юсин.
— Ето че и те грешат — безстрастно констатира Доктора.
— Замисълът беше друг — оживи се Миша. — Супрун не трябваше да избяга оттам!
— Роман Валентинович, не се доизказахте — пак се обърна към Маркуша Доктора.
— Искам да кажа, че Турецки има повод да извика за обяснение господин губернатора.
— Глупости! Ако Турецки покани за разговор Колесниченко, то той има право да прати старши следователя на майната си! — каза рязко Доктора. — Или разполагате с доказателства за някакви връзки на губернатора с похитителите?
— Нищо подобно — отвърна с усмивка Маркуша.
— Какво да се прави? Бандити. Те можеха да закарат Супрун и във вашата вила или направо тук. Господа, положението не е добро. Турецки няма да спре по средата на пътя. Но не е и безизходно. А при благоприятни обстоятелства, каквито непременно ще се появят, особено през дните на конгреса, когато ще пристигнат важни и отговорни хора, всичко ще приключи добре. Свършихте ли, Роман Валентинович?