Но и Володя не дремеше. След като отговорникът за охраната си замина, той нареди да свикат хората му и скоро към неговия дом започнаха да се стичат западни коли.
Бойците му още не бяха се настанили в просторния хол, когато телефонът звънна. Байбака вдигна слушалката.
— Прибери си Бика и приятелчетата му — чу гласа на Мака. — До пазара.
Володя не успя да отговори — на другия край вече бяха затворили.
— Обади се Мака — каза той на притихналите младежи. — Да приберем Бика.
Някой попита:
— Значи война?
— Ще видим труповете и тогава ще решим — отговори Байбака. — Към колите.
Колата — БМВ, с която пътуваха Бика и двама приятели, беше направена на решето от куршумите. Край нея стояха милиционери и двама лекари от „Бърза помощ“.
— Жив ли е някой от тримата? — обърна се към единия Байбака.
— Не — отговори му късо лекарят.
Володя отново покани гости, но този път само ръководителите на групите.
— Обвиняват ме в страхливост, но при предаването на Ястреба не съм действал по своя воля — каза той. — И за да не съм голословен, сега ще чуете какво ще каже Кръстника за смъртта на нашите другари. — Набра номера и включи на звука. — Байбака е. Дай ми шефа. Спешно е.
След известно време в хола се разнесе възсух глас:
— Казвай.
— Хората на Мака са убили трима от моите, в това число и Вася Бика. Готови сме за ответни действия.
— Никакви ответни действия — отвърна Кръстника след продължително мълчание.
— Той няма да спре.
— Какво иска?
— Не знам, предполагам, че цяла Татарка.
— Води преговори, протакай, печели време.
— Вече направих глупост, като предадох Ястреба.
— Тогава попитай Мака за какво е говорил с Ястреба за теб.
— С Ястреба?! За мен?!
— Ще попиташ и ще разбереш. Ако не ти каже, ще го научиш от мен. Разбра ли всичко?
— Разбрах.
Отсреща затвориха. Байбака гледаше мълчаливо помощниците си. Мълчаха и те.
5.
Строго секретно
До старши следователя
при Главна прокуратура на РФ
А. Б. Турецки
Съгласно писмената заповед за провеждане на следствени действия за установяване лицата, извършили умишлените убийства на доктора на техническите науки, кандидат за губернатор на Ставрополски край професор Г. Е. Василиев и на генералния директор на фирма „Восток“ И. Н. Скачко, стигнахме до следните заключения.
Установено бе, че автомобилът „Волга“, в който са се намирали П. Василиев, шофьорът О. Гризлов и бодигардът Г. Зуев е бил взривен в 14,45 московско време на петстотин метра от дома на Василиев. При взрива на място са загинали Василиев и шофьорът Гризлов, а бодигардът Зуев е бил закаран в тежко състояние в болница и впоследствие е починал на операционната маса. Бяхме включени в оперативната група едва през втората половина на следващия ден. Лекарят от „Бърза помощ“ А. Ткаченко даде показания, че в линейката, преди да изгуби съзнание, Зуев няколко пъти е повторил думата „Борсука“. Следователят от краевата прокуратура Ю. Синица разпита свидетеля Ткаченко в наше присъствие. Но след като се запознахме с протокола, разбрахме, че следователят не е вписал вътре неговите показания.
Майорът от запаса Генадий Сергеевич Зуев е уволнен от редовете на ФСС поради съкращение на щата през май 1996 година. Убедени сме, че главната причина за това е била безкомпромисната му позиция при разследване убийствата на четирима военнослужещи, охранявали вагон с оръжие и боеприпаси. Делото се смета за разкрито. Бяха арестувани 19 души, при акцията загиват двама. Началниците на отдели и началникът на Ставрополското управление на ФСС генерал-майор Н. И. Макеев получиха благодарности от директора на ФСС.
Г. С. Зуев смята, че разгромената група младежи от т.нар. „отцепници“ няма връзка с убийствата на военнослужещите и с обира на вагоните с оръжието. Според него това е обикновен сблъсък между отцепниците и група престъпници, начело с Признатия бандит по прякор Борсука. Славата за разкрития случай незаслужено се падна на служителите на ФСС, които, както може да се предположи, са свързани със закононарушителите.