— Докторът на науките Гагарински ви праща поздрави.
— Да… Дясната ръка на Кръстника, злият гений на престъпния свят… Как изглежда?
— Дребен на ръст, плешив, малко пълен, сиви умни очи, прав нос, тънки сурови устни… Той е разговарял с вас на правителствения прием.
— Да ме убиеш, не помня — въздъхна Александър. — Човекът, когато описахте, прилича на мъжа от погребението на професор Василиев. И ако това е един и същи човек, възниква въпросът, какво е търсел на гробището?
— На гробището се ходи за прощаване.
— В такъв случай защо не е пристигнал самият Кръстник?
— Смятате, че Доктора е замесен в убийствата? — отговори на въпроса с въпрос Кроткия.
— Щом той е измислил цялата операция…
— А имате ли някакви доказателства за връзка между хората на Кръстника в убийствата?
— Тук съм повече от седмица и някои неща вече ми се проясниха — измърмори Турецки. — Но честно казано, този въпрос ме учудва.
— Винаги съм се старал да не задавам глупави въпроси.
Едно е да измислиш гениална схема за пране на пари и съвсем друго — да бъдеш замесен в убийство. Аз също не съм стоял напразно в славния град Кисловодск, Александър Борисович.
— Сигурен съм, че не е било напразно — усмихна се следователят. — Задоволявам се и с малко, но хубаво доказателство!
— Снимките и лентата не са ли доказателство? — напомни Кроткия. — Обещах ви пропуск като гост на конгреса. Ето, заповядайте.
— А струва ли си да ходя? — попита Турецки, докато въртеше в ръце красиво оформения пропуск.
— Просто е необходимо — отговори Кроткия. — За това ще поговорим пак, а сега е време за ресторанта „Далеч от съпругите“. Познавате ли господин Акимов?
— Когато са го пращали по затворите, аз съм бил студент — усмихна се Турецки.
— Той е интересен и посвоему честен човек.
— Тогава ще дойда с удоволствие.
— Прекалено сте любезен за старши следовател — усмихна се хитро Кроткия.
— Това не ми пречи — отговори също с усмивка Александър.
— За малко да забравя за Татарка. Не ви ли се струва, че е време Грязнов и другарите му да поспрат виното?
— Какво ви тревожи? Да не се сетихте за песента „Какво ли още има да става!“ Според мен засега там ще е тихо и спокойно.
— На Кръстника никак не му харесват „руските вълци“…
— Мнозина не ги харесват.
— Нали не са там само за да пият вино?
— Чакат.
— Ако Мака и Байбака намерят общ език, а нещата отиват натам, хората на Грязнов ще имат големи проблеми.
— Не само те.
— Отцепниците също са нечии деца — отговори бавно Кроткия.
— Нямам сведения някой от тях да е загинал от ръцете на наши служители — малко сухо отговори Турецки.
— Не е там работата — намръщи се Кроткия. — Днес се сблъскват с организираната престъпност, утре с отцепниците, а не се знае кои са по-опасните.
— Ще мислим какво да правим, когато се появят. Но те се справят с престъпниците. И нашата работа е да не им пречим…
— Разбирам какво те тревожи — изпревари отговора на Алексей Петрович Александър. — С удоволствие щях да арестувам цялата върхушка, но ми пречат нашите идиотски закони. Не мога. Дори министърът на вътрешните работи е с вързани ръце. Докъде стигнахме — да се оплаква по телевизията! Заместникът му има пет апартамента, няколко западни коли, три вили, а никой не може да го хване. Нещо повече, по-скоро ще арестуват министъра, отколкото купения от бандитите генерал!
— Да вървим, Александър Борисович — предложи Кроткия.
Акимов беше в стихията си. Произнесе реч за бъдещата работа на партията, рецитира устава и Турецки реши да се възползва от случая.
— Станислав Станиславович, вие ли написахте устава на РПДР? — попита много сериозно той.
— А вие познавате ли го?
— Наложи се да се запозная.
— Не съм работил по него, но изложените вътре мисли са ми много близки. Това беше главната причина да се съглася да се кандидатирам за председателското място — отговори спокойно Акимов.
Соня, която седеше срещу следователя, се усмихна.
— Постът председател на РПДР е пряк път към голямата политика.
— Да изчакаме изборите — усмихна се Станислав Станиславович.