— Позволиха ни да отидем на гости на вуйчо, той живее зад ъгъла — съобщи весело момчето. Изглеждаше около седемгодишно. — Живее при господин доктора. Днес няма да ходим на училище. Вуйчо ни е малко луд, затова се радваме, когато ни позволяват да му отидем на гости.
— Татко ти каза да не употребяваш думата „луд“! Татко каза, че вуйчо Бамби сега е мишка и това е заради войната, защото е бил засипан, той за нищо не е виновен — спря го сърдито малкото момиче.
Братчето, по-голямо само с една година, заяви поучително:
— Не е мишка, а плъх, и е бил засипан в някакъв бункер. Колко си глупава, Паулинхен, ужасно си глупава!
— Стига, Конрад, спри да дразниш сестра си! Паулине, ако още веднъж те видя да се плезиш на брат си, ще ти набоцкам езика с карфици. Нали ви казах да чакате отвън, докато аз си свърша работата? Излезте веднага! Ако чуя и най-малък шум, няма да видите вуйчо Бамби, а ще се качим на електричката и ще се върнете в училище. След малко започва третият час. Разбрахме ли се?
— Да, мамо — отговори унило Конрад, излезе навън, придърпа вратата и изсъска на сестра си: — И татко казва, че е луд. Нали го чух, когато…
Майката въздъхна, пое дъх и се обърна към Фрици:
— Моля за извинение. Децата са много развълнувани. Не са виждали вуйчо си от Никулден.
— Няма нищо — отговори с усмивка Фрици. Много й се искаше да предложи на гостенката нещо загряващо — тя беше мокра и трепереше от студ, но не разполагаше с нищо, освен със сандвича си за обяд. Затова каза: — Заповядайте, седнете. За какво става дума?
— Трябва да говоря с граф фон Келер. Казвам се Аугуста Генцер, дъщеря на месаря Грайф.
— Графа още го няма, не знам кога ще дойде. Наистина съжалявам — отговори искрено Фрици. — Дали бих могла да помогна? Аз съм секретарката му.
— Писах му. Става въпрос за сметката.
Фрици посочи с глава огромната купчина писма и посетителката въздъхна шумно.
— Разбирам — промърмори тя. — Изпратихме му сметка за месо, предназначено за кухнята. Междувременно сумата нарасна до 236 марки и 18 пфенига. Многократно му напомняхме, но без успех. Господин баща ми реши да се обърне към адвокат, но аз го убедих да почака и дойдох лично.
Мекото кукленско лице доби решителен израз.
— Не е редно да постъпва така. По време на войната съпругът ми служеше при графа като ротен командир и трябва да призная, че сме му много задължени. Без господин графа сигурно щях да съм вдовица… Освен това чух, че не бил добре със здравето. Затова си помислих, дали пък да не дойда лично и да си поговоря с него. Навярно е забравил, разбирам го, няма да се разсърдя и ако плати само част от сметката. Знам какво е да пресмяташ всяка стотинка, повярвайте. Имам четири деца, лекарят на брат ми ни струва много пари. Проявявам разбиране към господин графа, но не може повече така. Трябва да занеса пари на баща ми, иначе ще се появи тук с адвокат и ще разкаже на всички. Ние доставяме месо на целия „Груневалд“.
Фрици кимна. Добре виждаше набързо напудрените сенки под очите на жената, не й убягнаха и зачервените, загрубели от домакинска работа ръце.
— Напълно разбирам в какво положение сте. Моля, не се притеснявайте. Аз ще говоря с господин графа и най-късно в началото на следващата седмица ще получите цялата сума — обеща Фрици и още докато говореше, се запита как ще изпълни обещанието си. Доколкото знаеше, графът не се къпеше в пари, но поне вилата беше пълна с всевъзможни антики. Защо да не продаде няколко?
— Наистина ли? — Невярваща радост озари лицето на госпожа Генцер и Фрици внезапно осъзна, че изтощената посетителка е горе-долу на нейните години. — Наистина ли ще го убедите да ни плати цялата сума? Би било прекрасно!
Откъм коридора прозвучаха викове. Сияещата майка стана и отиде при децата си. Фрици дълго гледа в затворената врата. 236 марки и 18 пфенига до идващия понеделник… По-добре да не ги пресмята в месечни заплати.
Наведе се отново над своята „Орга Приват“ и пламенно се помоли графът да е в добро настроение. Тъкмо бе стигнала до третото писмо — покана за бал с маски, когато в коридора се чу приглушена караница. В първия момент помисли, че двете деца са се върнали, но после вратата към кабинета се отвори с трясък и на прага застана мъж. Имаше луничките и златнорусата коса на графа, но къдриците му бяха грижливо сресани и подредени. Носеше отлично скроен и ушит официален костюм, ала си личеше нещо провинциално, Фрици долови полъх на ниви с пшеница, ловни компании и конска пот, обилно ядене и прости, ясни мисли. Очевидно пред нея стоеше по-големият брат фон Келер.