Тя разтърси глава. Как се осмеляваше да нарича шефа си на малко име и да си изброява какво харесва у него! Само преди два дни той замалко да я изхвърли на улицата, а веднага щом започна да се отнася с нея горе-долу човешки, тя вече си въобразяваше какво ли не. Да не говорим, че нямаше какво да облече за онзи вернисаж.
— Как мина сеансът снощи? — изтръгна я от мислите й Инге и се настани на масичка до прозореца. — Защо всъщност го правят?
— Влад твърди, че искат да си върнат първичното, естественото, за да го вложат в изкуството си. Да освободят несъзнателното, отнето им от възпитанието.
— Да им имам грижите! — Инге се изкиска надменно и изкомандва приближилия се келнер: — Бутилка шампанско. Ледено!
Фрици преглътна и изстина от страх. Парите щяха да й стигнат само за електричката.
— Инге, аз…
— О, няма да ми говориш за сметката! Ще я уредим. — Тя щракна шумно капачето на табакерата си и продължи: — Ама ти наистина си ужасна провинциалистка. Имаш късмет, че ме срещна. О, сетих се, нали щях да ти разкажа историята за графа и онази Кински!
Фрици поклати глава. Да, искаше й се да знае какво се е случило, но като си спомни как Ханс разтвори в кафето пет таблетки аспирин и извади плоското шишенце с алкохол, преди да говори по телефона с онази жена, осъзна, че не е редно да изслуша историята като страхотна клюка.
— Фон Келер открай време си е странна личност. Започна се след войната — тогава наследи полуразрушената вила и отказа да я продаде на брат си, въпреки че той е главният наследник. Щеше да й вземе добра цена, а брат му щеше да разруши онази непотребна грамада и да построи нещо модерно. Ами заниманията му с изкуство? Разправят, че пишел роман. Само си представи! Кой пише романи в наше време?
— Очевидно господин фон Келер — изкоментира доста остро Фрици.
Реши никога да не споменава пред Инге за провалената си пиеса. Щеше да си заслужи поредните подигравки.
— Нали за него говорим! Никой разумен човек не се държи така! Е, вече няма значение. Във всеки случай никога не е имал сериозна връзка. Виждала съм го да извежда жени на танци, някои оставаха за закуска, но не съм чула дори да се шепне за годеж. Постоянно повтаря, че жените само отклонявали мъжа от същественото. Същественото е изкуството. Благодаря, сами ще си налеем. — Инге наля шампанско в двете чаши, своята напълни доста повече от чашата на Фрици. — Миналата година, късно през есента, граф Савицки го заведе на най-важното парти за сезона. Томас Метенкамп, онзи със стоманените заводи, обяви планираната за тази година женитба с Кински, наследница на корабостроителници и красива като картинка. Истинска сензация! Кински е… ами, тя е невероятна! Красива и толкова тъничка, сякаш всеки момент ще се разтвори във въздуха. Господин баща й е ужасно богат, затова постоянно я канят в обществото и тя се появява с дръзки тоалети. Веднъж отишла на прием с джинси — мъжки сини панталони от Америка, представяш ли си да идеш на прием с такова нещо! И когато я попитали защо е избрала такъв тоалет, заявила, че си имала друга работа и нямала време да се преоблича по три пъти на ден. Занимава се редовно със спорт: язди, плува, управлява яхта. И е разведена! Ох, само да знаеш! Историята на развода й също е страхотна, но оттогава минаха три години. Просто така, от днес за утре, казала на стария Кински да се маха. Той е офицер, приказно богат, а тя преспокойно му заявила, че вече не го обича и при никакви обстоятелства няма да остане с него до края на живота си. Всички очакваха да си избере някой младеж, но не! Живееше си сама, ту в Хамбург, ту в Берлин, излизаше с всички ергени от доброто общество, но не се обвързваше. Един ден, като гръм от ясно небе, дойде вестта за годежа й с Метенкамп. — Инге пийна малко шампанско, за да се подкрепи, и продължи: — Да се върнем на нашата история. На празненството по случай годежа Кински срещна графа — не се познаваха, защото той не обича да излиза. И този път отишъл само за да не обиди Савицки. Представили ги един на друг десетина минути след обявяването на годежа и двамата изчезнали. След няколко дни телеграфирали от Виена, че през лятото ще се оженят.
Фрици кимаше усърдно и се опитваше да си представи какво е да ти се възхищават от всички страни, да си най-желаната дама в обществото и да те представят на графа, да погледнеш в очите му с цвят на боров мед и да проумееш, че си намерил любовта на живота си. Първата част й костваше много усилия.