В момента Гейбъл изпълняваше „Подстрижи се бубикопф“. Господинът от „Уфа“ явно не се справяше добре със стъпките на фокстрота, но това не му попречи да я уверява разгорещено:
— Дете, от теб ще излезе голяма актриса! Само стой далеч от Инге, чуваш ли? Тя не е за момиче като теб. Не говори! — задуши той възражението й в зародиш. — Ти си напълно естествена. Изрисувани уличници в Берлин с лопата да ги ринеш, а ти имаш класа. Ти си различна. Имаш ли вече нещо предвид за утре вечер?
Въпросът дойде толкова неочаквано, че Фрици поклати глава, преди да е успяла да помисли.
— Ето, виждаш ли? Опитните уличници като Инге щяха да ме накарат да им се моля. Нали я видя как се държа преди малко, а всичко беше заради шампанското! Нима смятат мъжете за толкова тъпи? Играта им ми е ясна! — Той толкова се ядоса, че излезе от такта и я настъпи по крака. Май не усети какво е сторил, защото продължи невъзмутимо: — Онази наистина ли смята, че някой вярва в твърденията й за договор с Моргенщерн? Проклети, нечисти жени! Защо ни смятат за глупаци?
Фрици му кимна успокоително. Не знаеше какво да каже. Чувстваше се зле.
— Но ти, малката ми, ти си друга. Аз съм специалист и веднага го разбрах. Само дето краката ти са дебелички. Ще се наложи да ти вземат дубльорка. — Засмя се и внезапно я погледна като вярно куче. — Утре в осем на вечеря в автоклуба, разбрахме ли се? Кажи на рецепционистката, че си приятелка на Дитмар Акерман. Ще те представя на важни хора. Донеси си бански, може да се наложи, фигурата има значение, нали знаеш? Само не си помисляй да довлечеш приятелката си!
С тези думи Акерман рязко приключи танца и отведе слисаната Фрици на масата при Инге. Втората бутилка беше на свършване, а Инге и другият мъж си шушукаха интимно.
— Ставай, Франц, тръгваме си! — изкомандва Акерман. Придружителят му моментално изпълни заповедта.
— Доскоро — изпрати ги весело Инге, изчака ги да излязат и се обърна тържествуващо към Фрици: — Почти сигурно ще имам ново лятно манто. В петък ще съм статистка в нов филм. Видя ли, струва си да идваме в „Под липите“! Какво се получи при теб?
Фрици не отговори веднага. Не бе забравила предупреждението на господина от „Уфа“. Все още се гневеше на Инге, че е говорила лошо за Ханс, от друга страна обаче й беше благодарна за идването тук. Да не говорим, че си нямаше бански и се налагаше да поиска от Инге. Тя трябваше да й помогне да изберат и рокля за вернисажа.
— Хайде да си вървим — предложи тя. — По пътя ще ти разкажа всичко.
Фрици слезе от електричката и се запъти бавно към вилата. Вече се здрачаваше. Надявайки се никой да не я гледа, тя разпери ръце и тръгна по ръба на тротоара. После заподскача на един крак.
Имаше много материал за размишления. Инге остана възхитена от резултата на разговора й с Акерман и сама предложи да й заеме бански, Фрици си позволи да изкаже някои съмнения: бански, оглед на фигурата, с чужди господа в автомобилния клуб, но Инге само се засмя и отново я нарече „невинно агънце“.
Фрици въздъхна. Надигна се на пръсти, придърпа един увиснал над зида клон и помириса черешовите цветчета. Много й се искаше да участва във филм, дори да е само актриса, а сценарият да е написан от друг. Кой знае, може би един ден ще й възложат да напише и сценарий…
Не! Енергично поклати глава. Решително не! Повече няма да мисли за сценарии и пиеси. Един провал й е достатъчен. Само при мисълта за онова грандиозно фиаско й се доплакваше.
— Ехо, малка госпожице!
Изненадана, Фрици вдигна глава. Потънала в мислите си, не бе забелязала спрялото такси. Гейбъл отвори прозореца и подаде глава навън.
— Ще се качиш ли при мен, малка госпожице? Сигурно и ти се връщаш в артистичната колония.
Тя кимна и шофьорът веднага слезе да й отвори вратата.
— Благодаря ви! Хиляди благодарности! — кимна му сияеща и той се смути.
„Тепърва ще трябва да свикна с равнодушната арогантност, с която тук се отнасят към персонала“, помисли си Фрици.
— Днес беше в „Под липите“ — установи Гейбъл и се отдръпна, за да се настани тя удобно. — Видях те да танцуваш с Акерман. Отде се взе това честолюбие? В киното ли смяташ да се изявяваш?