— Да — отвърна кратко тя. Трудно й беше да разговаря нормално с него. Загърнат в кожа, с дръзко килната назад шапка — като цяло, зашеметяващо красив мъж.
— Само внимавай! Акерман има влияние, но прави жените нещастни. Ужасна свиня… всъщност това важи за всички мъже. — Гейбъл й намигна развеселено. — Чуй съвета ми: не вярвай на мъжете. Отворим ли си устата, ние лъжем. Аз съм изключение, но понякога и аз правя изключение. Заговоря ли се с някоя сладка госпожичка като теб, често се случва да…
— Как мина вчера с господин Савицки? — прекъсна го тя, за да смени неудобната тема, но и защото се надяваше да му напомни за заетите пари. — Интересно ли беше?
— Мила моя госпожице, ако исках да прекарам интересна вечер, щях да ида в кафене „Рай“ или при Шваник, да се тъпча с телешко печено, да си говоря глупости с досадни сноби, да злословя как някой си пак е надебелял… Запомни: една вечер в Берлин е или изгубена, или отвратителна.
Под светлината на уличните лампи тъмните му очи светнаха гневно.
— Снощи наистина прекарах интересно. Савицки закъсня с половин час, но аз изгълтах два джина и ми стана безразлично. Той изглежда страхотно. Обичам английските му ризи, ушити специално за него. Пихме по едно, защото масата ни вече беше заета и тъкмо се готвех да му предложа да вечеряме у тях, когато го повикаха на телефона. Изпих още един джин, той се върна и ми заяви, че се налагало да се прибере вкъщи, любовникът му си бил прерязал вените. Взех си дама от вариете „Зимна градина“, отидохме в руската кръчма на Алекс и се натряскахме здраво. Не знам от какво си правят водката, но цял ден ми е зле.
— Наистина ли приятелят на господин Савицки е направил опит за самоубийство?
Фрици не бе сигурна дали е разбрала правилно. Казаното от Гейбъл й изглеждаше несъвместимо с кроткото наливане с коктейли.
— О, да! Персоналът го намерил във ваната.
— Как е сега?
— Нямам понятие — вдигна рамене Гейбъл. — Тази вечер Савицки ще си остане вкъщи да бди до леглото му и да му държи ръчичката.
— Така е редно. Господин Савицки да благодари на Бога, че все още може да го прави. — Очите й блеснаха гневно. — Ако е вярно, каквото говорят за вас и любовника на Савицки, би трябвало да се обадите и да попитате как е бедното момче.
— Какво ме интересува как е? Не си е разрязал вените, защото е бил весел и щастлив, нали? Каква полза да харча пари за телефон?
— Ще направите мил жест. В живота има моменти, когато човек е много благодарен за такива жестове. — И понеже още му се сърдеше, задето се бе подиграл с амбициите на Влад да промени обществото, добави: — Не са необходими непременно богати родители, за да превърнем света в достойно за живот място. Понякога са достатъчни десет пфенига за градски разговор.
— Амин! — Мъжът вдигна вежди, после неочаквано посочи навън. — Я виж, имате гости!
Пред верандата на градинската барака бе спряла огненочервена състезателна кола. Под светлината на фаровете приличаше на пожарна.
— Благодаря, че ме докарахте. Навярно не желаете да влезете с мен? — Дано я разбере правилно. — Не би било особено прилично, щом Влад и Роза имат гости.
— Нямам никакво желание да се срещна с Ханс. Той е вътре, знам. Нали е голям приятел с Роза.
— Довиждане тогава. — Успя да му се усмихне учтиво и се обърна към шофьора: — Не ставайте, сама ще си отворя вратата, не ми е ампутирана ръката.
— Много си забавна, знаеш ли, малка госпожице! Особено когато си сърдита — ухили се Гейбъл и още докато говореше, даде знак на шофьора.
Фрици се загледа след пълзящия по входната алея автомобил и поклати глава. Повърхностен, егоистичен задник! Явно се смята за неустоим.
Все още ядосана, тя влезе в дневната и въздъхна дълбоко. Миришеше на пресен хляб и прясно сварено кафе. Най-прекрасните миризми на света.
— Прибра се! — изкоментира Роза доволното й изражение, а Ханс, стиснал топлата чаша с две ръце като дете, допълни:
— Радваме се, че се върнахте. Тъкмо обсъждаме какво е любовта и търсим общ знаменател. Внимавайте да не се спънете в куфара!
Предупреждението дойде късно — Фрици вече си беше ударила коляното и я заболя.
— Какво прави тук това нещо?
— С Влад заминаваме в провинцията и ще се върнем чак в петък следобед. Затова има куфар, а автомобилът чака отпред.
Роза се засмя.
— Двамата отиват в лудницата: Ханс заради статията, а Влад — за да пази Ханс. Иначе може да го задържат там. Шегувам се, разбира се. Влад смята, че ще открие нови импулси за работата си.