Представи си колко неловко ще се почувства и изпита ужас от предстоящия разговор. Господинът си имаше предостатъчно грижи и щеше да дойде тук само заради нея, а тя щеше да му провали вечерта. По-добре да му спести идването и да обсъди проблемите си с Акерман. И без това й е несимпатичен, няма да му се разсърди, ако я нарече лъжкиня. Ще го помоли да се обади на Моргенщерн и да му каже да не идва.
— Боя се, че стана недоразумение — започна признанието си тя, пламнала от срам. — Моята приятелка ви каза, че имам театрално образование, но това не е вярно. Аз съм машинописка. Но ще се постарая да науча всичко необходимо.
Акерман мълчеше. Известно време погледа отражението си в тъмния прозорец — там се виждаше и залата, пълна с клиенти, — после се обърна към приближилия се келнер:
— Уважаемата госпожица ще вземе шери коблер, а за мен двойно уиски.
— Не, благодаря! — възрази твърдо Фрици. Ужасно мразеше да поръчват вместо нея, особено ако не са попитали предварително за желанията й. Това я вбесяваше. И сега се вбеси толкова силно, че пренебрегна възможните последствия за кариерата й в киното. В момента тя и без това не изглеждаше многообещаваща. — Бих искала чаша вода.
Единственото питие, което можеше да плати сама.
— Скъпа госпожице, вие не преставате да ме изненадвате. — Акерман я зяпаше с доброжелателен интерес. — Всички жени в града обичат шери коблер, но дори да не е така, никоя не би го признала пред кавалера си, ако е решил да й поръча това питие.
Фрици кимна, но премълча забележката, че той не й е кавалер.
— А знаете ли какво ме уплаши истински? Не признанието ви, че не сте учили в театрално училище, о, не! Стреснахте ме със самия факт, че си признахте. Къде останаха обясненията, извиненията? Какво да правя сега с вас?
— Най-добре се обадете на господин Моргенщерн да не идва напразно — предложи Фрици. — За мен това означава край, нали?
— Не, детенце, не! Ти имаш класа.
Акерман се усмихна и Фрици бе обзета от несигурност. Усмивката му изглеждаше толкова мазна, толкова… мръсна. Не понасяше да решават вместо нея, не понасяше да я наричат „детенце“.
— Ти ми харесваш, наистина — продължи Акерман. — Какво ще кажеш да ти дам ролята на Грушенка? Ти, разбира се, не знаеш коя е Грушенка, но…
— Напротив. Тя е една от главните героини в „Братя Карамазови“ — прекъсна го Фрици с лека усмивка. И понеже се нуждаеше от време, за да обмисли внезапното му предложение и преминаването на ти, обясни: — Преди войната господин баща ми работеше в библиотека. Прочела съм почти всичко от Достоевски.
— Чудесно, значи не се налага да обяснявам — нацупи се Акерман и отпи голяма глътка уиски. — Във всеки случай се очаква суперпродукция. Първи режисьор ще е Хьофген, Боймер ще играе единия от братята. Според мен ти ще бъдеш чудесна Грушенка.
— Благодаря ви — усмихна се несигурно Фрици.
Не знаеше дали да се радва. Предложението звучеше твърде добре, за да е истина. Грушенка на Достоевски беше забележителна жена: смела, красива, страстна и ранима като дете. Роля мечта. Навярно всички я искат. Защо да я дадат точно на нея? Ако Акерман й беше казал, че ще й осигури роля на прислужница с една сцена, в която да сервира чая на Грушенка, тя щеше да подскочи от радост и да танцува около масата, но сега… Ако наистина възнамерява да я предложи за ролята на Грушенка, защо поиска да я види по бански? В романите на Достоевски нямаше сцени в басейн.
— Ще има ли прослушване? — попита предпазливо тя.
— Прослушване ли? — Акерман разклати чашата си и кубчетата лед иззвъняха. Странно, изглеждаше ядосан. — Виж, официалните интервюта са определени за следващия четвъртък, но ако се придържаш към указанията ми, ролята ти е сигурна. Работил съм много с господин Хьофген. Знам как си представя Грушенка.
Фрици кимна и отпи глътка хладка вода. „Звучи логично“, каза си. Но защо точно тя? И преди всичко: какво ще поиска Акерман като ответна услуга за помощта си?
Тя погледна в кръглото, зачервено от уискито мъжко лице. Той й се усмихна и изведнъж я обзе копнеж по Ханс. Закопня да погледне в очите с цвят на боров мед и да види в тях искреност. За радост и изненада на Роза той й бе изпратил телеграма, за да съобщи, че са пристигнали живи и здрави и работата му върви много добре. Какво ли прави в момента?
— Искаш ли да започнем още тази вечер? Хубаво ще е да се вживееш в ролята. — Акерман махна на келнера да напълни отново чашата му. — Нужно е да станеш Грушенка с всяка фибра на тялото си. Хайде, най-добре да импровизираме кратък диалог. Аз съм Дмитрий Карамазов, любовникът ти, а ти…