— О, Курт! — Фрици се пресегна през куфара и улови ръцете му. Крясъците навън се засилваха. — Наистина не знам какво да кажа. Ще бъдем странна двойка. Ти обичаш Кински, тя не обича никого, аз обичам Ханс, а Ханс обича литературата.
— Живеем в двайсетте години. Днес всичко е възможно. Ще се държа добре с теб и сигурно ще ме обикнеш. Всеки ден ще ти правя бъркани яйца, а когато танцуваш с друг, ще се старая да не те гледам сърдито. Може пък и ти да отвикнеш от Ханс… — Чу се шум от счупено стъкло, някой изпищя от болка. — Какво става навън?
Вслушаха се, после Фрици скочи и хукна към коридора.
— Инге! Тя пищи!
Във входната зала на вилата пред тях се разкри толкова хаотична картина, че на Фрици й трябваше време, докато проумее какво се случва. Първо видя Ханс: по лицето му се стичаше кръв и държеше здраво мятащата се, гневно пищяща Инге. После видя мъж с гъста брада, в работен комбинезон, целият на петна — той с мъка удържаше ръмжащия Грегор. Роза също беше там: наведен над полуприпаднала възрастна дама в официална рокля, той й вееше, за да се свести. Подът беше осеян със стъкла, а господин Шмит тичаше бос напред-назад и викаше с пресекващ глас:
— Тя го уби! Тя го уби!
Влад също беше там и говореше успокоително на пълничката жена от предишната вечер.
Фрици някак успя да свърже парчетата стъкло с раната върху лицето на Ханс, но не видя никакъв смисъл в останалото. Тогава обаче Курт изрева гръмогласно:
— По дяволите, първо изведете Грегор!
Брадатият послушно изведе от залата разгневеното, ръмжащо срещу всички куче и Фрици най-сетне проумя какво е станало: върху шахматните плочки на пода лежеше окървавен Райбетанц. Неподвижен, с гащи на червени точки.
— Явно наистина не му е сестра — изкоментира сухо Курт и преодоля последните стълби с два скока.
Първо отиде да се погрижи за Райбетанц. След три силни плесници стана ясно, че „убитият“ е само припаднал. Ханс наля малко алкохол в устата на Инге и тя се успокои — поне спря да пищи. Многократно извинявайки се, Роза изведе старата си бавачка от опасната зона.
— Фрици, донеси превръзки! — изкомандва Влад, а Ханс и Курт викнаха в един глас:
— Донеси и ракия!
За момент се стъписаха, после избухнаха в луд смях.
В края на тази забележителна вечер двамата седнаха на жълтия диван и се нахвърлиха върху претопления киш и пресолените бъркани яйца. Ядяха, смееха се и се надпреварваха да описват събитията.
Ханс се бе озовал пръв на местопрестъплението и успял да предотврати убийството, Курт обаче познаваше предисторията. Разказа я с готовност, и то няколко пъти, докато Роза наливаше на постоянно сменящите се слушатели шампанско, после ракия, останалото от вечерята вино и накрая черешов ликьор, купен още за Коледа.
Още по обед Курт видял Райбетанц да се натиска с пълничката дама, но не си помислил нищо лошо, защото не забелязал кучешки камшик. Тази забележка на Ханс предизвика смутено мълчание, много скоро удавено във всеобщ облекчен смях.
Фрици, седнала на пода между мъжете, ту облягаше глава върху коляното на Ханс, ту притискаше крака в копринени чорапи към стъпалата на Курт. Изобщо не й беше до смях. Постоянно се ослушваше към горния етаж: бяха настанили Инге в леглото на Влад и Роза след солидна доза аспирин. Според мъжете избухването й не беше нищо повече от типичен пристъп на женска — значи смешна — истерия. След половин бутилка ракия Ханс и Курт даже започнаха да се поздравяват един друг за липсата на темперамент — ако Ханс бил разбил някоя ваза в главата на Курт, щели да го обесят за убийство. А Райбетанц в най-лошия случай имал нужда от голям пластир и то само защото бил такъв слабак.
Фрици се смееше с мъжете, смееше се и с непрестанно идващите обитатели на вилата, жадуващи да чуят историята от първа ръка, ставаше с готовност да измие чашите. Радваше се на сдобряването между Ханс и Курт, ала постоянно се ослушваше за Инге. По някое време — часовникът в кухнята показваше единайсет и половина — тя прекъсна Роза, който оживено обясняваше как скъпата му бавачка припаднала, и заяви, че отива да види как е приятелката й.
Спалнята под покрива тънеше в безлунен мрак. За момент Фрици остана неподвижна, изчака очите й да привикнат с тъмнината, вдиша застоялия, миришещ на използвано спално бельо въздух и се вслуша в смеха на пияните мъже долу.