— Вече не съм твоето плюшено зайче! — Фрици му върна кутийката с пръстена и обясни с възможно най-мек тон: — Не желая да се върна. Мястото ми е тук, при Ханс. Съжалявам.
— Можеше да ми телеграфираш. — Всеки път щом се ядосаше, Густав започваше да говори на правилен немски. — Какво ще правя сега с пръстена? Значи съм дошъл в Берлин съвсем напразно, и то точно когато има толкова работа в аптеката!
Фрици го помилва утешително по бузата. Въпреки буйния огън в камината зъзнеше ужасно. Густав не беше виновен, че тя не го обича. В момента искаше само да отиде при Ханс, но въпреки това попита:
— Да ти направя ли картофена супа? Ще си спестиш парите за вечеря и ще хапнеш нещо топло.
Густав кимна с обидена физиономия.
— Да идем в кухнята. Докато картофите се сварят, ще ми разкажеш какво става у дома.
В този момент Фрици се сети за Еда, която бе блокирала кухнята, мразеше мъжете и размахваше точилката. Дано намери начин да се справи с нея. Опита да си вдъхне смелост и попита:
— Как е леля Хулда? Защо ви е толкова трудно в аптеката?
— А, леля ти ли? Сигурно ще живее сто години. А в аптеката е страшно.
Густав въздъхна и Фрици реши да сложи в супата повечко сланинка. Бедният, наистина го заслужаваше. Той се изправи и продължи да разказва:
— Имаме страшно много работа, а госпожица Велдле отсъства. Няма да я има през следващите месеци, а може би и завинаги. Стана злополука с валяка за гладене.
Старата госпожица Велдле водеше домакинството на Густав и баща му, работеше и в аптеката. Още докато Фрици се ругаеше вътрешно за лошите си мисли, Густав продължи:
— Знаеш ли какво си помислих: ти си добра домакиня, освен това си доста по-млада от госпожица Велдле, ще можеш да работиш всеки ден на касата и аз ще уволня оня нещастник Хуберт, а с домакинството ще се занимаваш вечер, работата не е много. Какво чакаш? Нали щеше да ми сготвиш картофена супа?
Явно бе преценила съвсем правилно.
Ето откъде вееше вятърът. Ето защо Густав вече не се интересуваше от хорското мнение. Нуждаеше се от жена да му води домакинството и да обслужва касата. Нуждаеше се от евтин обслужващ персонал.
— Съжалявам — заяви тя с най-учтивия си тон. Какво щеше да прави без добрите съвети на леля Хулда? — Искрено съжалявам, но се налага да откажа вечерята. Току-що се сетих, че картофите са свършили. И не ме питай за друго — лещата също е свършила, нямаме дори грах, изобщо никакви продукти за супа. В къщата няма нищо, дори хляб, но ако побързаш, ще намериш отворено заведение. Да те придружа ли до вратата?
— Защо не погледнеш пак? Твоят граф каза да ида в кухнята и да се обслужа сам. Защо да го казва, щом няма нищо?
— Според мен си го разбрал погрешно. По-скоро е казал да идеш в кухнята и да помолиш да те обслужат. — Фрици вдигна вежди. — Нима не знаеш: Берлин е център на греха! По-лош от Вавилон! Защо не идеш в кухнята да видиш какво те очаква?
— Ами… не знам…
Густав очевидно се колебаеше и Фрици прибави злобно:
— Не се налага да го правиш. Може просто да си заминеш, но сега си тук. Ти си млад, необвързан, какво има да губиш? Аз на твое място бих опитала. И не позволявай на госпожицата в кухнята да те отпрати, тя само се преструва. Ако проявиш нахалство, ще те хареса. Предизвикай я и ще видиш какво ще стане.
— Може и да си права…
Докато Густав размишляваше, а Фрици кимаше усърдно, в библиотеката нахлу Роза.
— Виждала ли си Влад?
Под обувките му се образуваха локвички, лицето му блестеше от влага и вълнение.
— Каза ми, че отива в зоологическата градина, при рибите, и понеже дъждът не спира, реших да го взема с такси. Така разбрах, че аквариумът е затворен през цялата зима и…
— Ще ти помогна да го потърсим — предложи бързо Фрици и се втурна към вратата. Спря за миг в коридора и извика през рамо: — За кухнята слез по стълбата и после завий наляво!
— В кухнята е Еда и е в ужасно настроение. Хвърли точилката по мен само защото я попитах виждала ли е Влад — съобщи мрачно Роза, но Фрици решително тръсна глава.
— Значи си претърсил къщата?
— Да, даже бях в градината. Няма го. И Ханс го няма. О, Фрици, какво ще правя, ако… — Думите му увиснаха застрашително във въздуха и тя заяви утешително:
— Хайде да се приберем в нашата къща. Ще ти сваря какао. Влад не знае, че лъжата му е разкрита. Сигурно ще си дойде.
Роза кимна и попита:
— Смяташ ли, че Влад и Ханс…
— Не!
В действителност Фрици не беше толкова сигурна. Къде се е дянал Ханс? Защо не си е вкъщи? Нали палтото му беше захвърлено в залата? Не, явно не е в къщата, иначе Роза щеше да го намери и да го помоли за помощ.